Болгарская азбука

О Болгарии по-болгарски

България се намира в Югоизточна Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров. На север граничи с Румъния, на запад – със Сърбия, на юг – с Гърция, а на югоизток – с Турция. Източната й граница е Черно море.

Населението и е над осем миллиона и половина. Столица на страната е град София, а по-големи градове са Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и Плевен.

Най-дългата река в България е Марица. Тя извира от Рила, тече през Тракийската низина и се влива в Средиземно море. Други по-големи реки са Струма, Арда, Тунджа и Искър. Голямо значение за България има река Дунав, втората по дължина река в Европа, която е плавателна и свързва страната с много европейски държави.

Държава полага специални грижи за запазване на природната среда, на животинските и растителните видове. За тази цел са създадени голям брой резервати в различни области на страната.

Релефът на България се дели на 4 основни области:

1) Дунавска хълмиста равнина – най-северната област. Има плодородни почви, особенно подходящи за житни култури. Растат още слънчоглед, царевица, захарно цвекло, лозя и други. Источната й част се нарича Добруджа.

2) Стара планина – състои се от Предбалкана и главната старопланинска верига. Най-високият връх на Стара планина е връх Ботев (2376 м).

3) Преходна област – обхваща планините Витоша, Средна гора и Странджа и Тракийската низина. Низината има по-мек климат и плодородни почви. Тук виреят много разнообразни култури (житни растения, овощни дървета, зеленчуци, лозя и др.). Между Средна гора и Стара планина се намира Розовата долина, където се отглежда прочутата българска роза.

4) Рило-Родопски массив – в него се включват планините Родопи, Пирин и Рила.

Родопите са обширни и масивни, със заоблени върхове и дълбоки речни долини.

Пирин е втората по височина планина, а Рила е най-високата не само в страната, но и на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 м).

Българското черноморско крайбрежие е слабо нарязано. Има два големи залива – Варненски и Бургаски, и няколко малки острова и полуострова. По брега има обширни плажове със ситен пясък.

В Болгарии, как и в России, используется кириллица. Однако имеются различия в ее составе: в болгарском алфавите отсутствуют буквы Ы, Э, Ё. Помимо этого, буква Ъ («ер голям»), в отличие от русской, обозначает гласный звук: Б ъ лгария, чад ъ р.

Печатная буква	Название буквы по-болгарски	Приблизительное буквенное и звуковое соответствие в русском языке	Печатная буква	Название буквы по-болгарски	Приблизительное буквенное и звуковое соответствие в русском языке
А а	а	а	П п	пъ	п
Б б	бъ	б	Р р	ръ	р
В в	въ	в	С с	съ	с
Г г	гъ	г	Т т	тъ	т
Д д	дъ	д	У у	у	у
Е е	е	приблизительно как э в слове «эти»	Ф ф	фъ	ф
Ж ж	жъ	ж (чуть мягче)	Х х	хъ	х
З з	зъ	з	Ц ц	цъ	ц
И и	и	и	Ч ч	чъ	ч (чуть тверже)
Й й	и кратко	й	Ш ш	шъ	ш (чуть мягче)
К к	къ	к	Щ щ	штъ	шт
Л л	лъ	л	Ъ ъ	ер голям	особый характерный гласный
М м	мъ	м	ь	ер малък	ьо=ё после согласных: боксьор (боксёр)
Н н	нъ	н	Ю ю	ю	ю
О о	о	о	Я я	я	я

Необходимо также запомнить основные различия между русским и болгарским произношением, чтобы не делать ошибок при чтении:

1) в безударном положении О не подвергается редукции, таким образом, и в безударных слогах произносится О;

2) буква Е обозначает звук Э и в ударном, и в безударном положении;

3) не следует забывать, что Щ произносится как ШТ;

4) Ъ обозначает звук, средний между А и Ы, при этом раствор ротовой полости неширок;

5) Ш, Ж произносятся мягче, чем в русской фонетике, Ц, в отличие от русского произношения, может быть мягким;

6) Ч произносится тверже, чем в русской фонетике;

7) болгарские Т, Д, Н даже перед Я, Ю произносятся тверже, чем в русском языке, а свистящий призвук у болгарских мягких Т, Д отсутствует;

8) перед Е, И согласные (кроме Г, К, Х, а также Р, Л) произносятся со смягчением, но тверже, чем в русском языке.

Прочитайте, соблюдая правила болгарского произношения:

Недялко Йорданов

И дори да си богат

и прочут и знатен –

страшно е на този свят

да си без приятел.

Дата добавления: 2014-10-22