Измислянето на огърлицата

Урок 21. Прошлое и настоящее

Упражнения

Деепричастия

Деепричастия в болгарском языке обозначают действие, происходящее одновременно с главным действием в предложении. Они образуются только от глаголов несовершенного вида с помощью форманта –ейки, замещающим окончание первого лица единственного числа у глаголов 1 и 2 спряжения – чета / четейки, мога / можейки, нося / носейки, или с помощью формантов –айки /-яйки для глаголов 3 спряжения – помагам / помагайки, вечерям / вечеряйки. Ударение при образовании деепричастий остается неизменным. Употребление деепричастий крайне ограничено.

Деепричастие с отрицанием чаще всего заменяется конструкцией из предлога БЕЗ, неизменяемой частицы ДА и личной формы глагола, согласуемой с основным глаголом, напр.: не мислейки / без да мисли, не четейки / без да чете, не гледайки / без да гледа. Без да мисли върху станалото, той си замина. – Не думая о случившемся, он уехал.

Функционально близкими деепричастиям являются обороты с союзом КАТО во временных, причинных и условных придаточных предложениях, переводимые на русский язык деепричастиями, напр.: Като слушаше песента и, той винаги си спомняше детинството си. – Слушая ее песню, он всегда вспоминал свое детство.

1. Замените деепричастия описательными выражениями.

Отивайки към университета, Никола срещна Мария. Разглеждайки музея «Етъра», студентите се запознаха със занаятите през Възражданието. Пристигайки в Габрово, те отидоха в Дома на хумора. Чакайки влака, те изпиха по една кока-кола. Разхождайки се от града, Петър и Милена снимаха най-интересните забележителности на Несебър. Те вървяха, разговарейки си весело.

2. Замените придаточные предложения деепричастными оборотами.

Като влизаше в аудиторията, преподавателят поздрави студентите. Като излизаше от аудиторията, преподавателят се сбогува със студентите. Докато чакаше Елена, Красимир прочете вестника. Като посрещаше гостите, Милена ги покани да влязат. Като разговаряше по телефона с баща си, Елена му каза, че е взела изпита си по езикознание.

Ангел Георгиев

Плочките на двора бяха влажни от кръвта на попуканите робски пети. Робите бяха навързани с железни вериги един за друг, като всеки имаше по една по-тънка около врата. Бяха разделени на три отделни синджира – мъже, жени и деца. Владетелят разглеждаше от балкона и се двоумеше дали сам да ги разпредели или да остави тази нелека работа на подчинените си. В края на краищата само дисциплината си каза думата и той следван от охраната се появи пред пленниците. Съдбата на децата много бързо бе решена: по-хилавите като ратайчета, а яките и умно изглеждащи отиваха във военното училище, което създаваше отбраната гвардия на царството. С мъжете процедурата бе къде, къде по-дълга, защото трябваше да се пипне всеки мускул, да се надзърне във всяка уста, да се влезе във всеки чифт очи. Все пак, когато приключи беше доволен от избора – малко роби отидоха за храна на дивите животни от личната менажерия. Другите се пръснаха по рудници, гребни кораби и тежки строителни работи. Дойде редът на жените – десертът, както ги наричаше в себе си. Обичаше да бъде груб и да демонстрира своята властност, своята воля и могъщество, което даваше му онази неповторима наслада на безкомпромистния и подчиняващ мъжкар. Избираше си държанките, както обикновенните селяни купуват риба на пристанището, с разликата, че те си плащаха.
Още в началото сякаш нещо го удари по тила, премрежи погледа му и остави устата отворена. Червените кожени ботуши едва удържаха омекналите крака. Сигурно изглеждаше много глупаво, и за това със силата на волята си се изпъчи, за да придобие още по-глупаво...
Нейните дрехи, въпреки прахта и дългогодневната пот не бяха загубили напълно своето великолепие. Лицето бе помургавяло и изцапано, но никой не можеше да устои на погледа, чиято синева нямаше нищо общо с небеса и морета, с метафорите и хиперболите, излизащи под перата на придворните думоплетци. Владетелят мигновенно разбра, че тази жена е коренно различна от всички. Нареди веднага да я отведат в харема, а останалите остави да бъдат разпределени от Първия Съветник.
Вечерта бе на колене в краката и.
– Никога не съм усещал това, което сега е в мен. Не те искам насила. Настоявам да бъдеш моя първа и единствена жена. До днес съм имал само наложници, но отсега ти си жената на живота ми и ти ще родиш бъдещия владетел на страната ми. Искай и ще получиш всичко, дори живото ми сърце.
– Ти ме доведе тук като пленница, уби близките ми, разори страната ми, а сега искаш да те обичам. Аз ще родя децата ти, ще ти помогна да бъдеш справедлив и добър властелин, но никога няма да забравя моята Родина и какво ти направи с нея. Знам само, че трябва да живея, за да не се затрие кръвта на древния ни род и искренно вярвам, че тя ще облагороди с доброта и мъдрост нашите потомци. Пред всички аз ще бъда твоя любяща жена, но ти знай – за теб винаги ще остана робиня. И за да не забравя това желая докато съм жива да нося на врата си парчето от веригата и то постоянно да ме връща към същноста ми.
Така бе измислена ОГЪРЛИЦАТА.

Дата добавления: 2014-10-22