Допълнителни сведения

Вълците обитават Земята вече близо един милион години. Произлизат от месоядни хищници, които са я населявали преди 100 милиона години, а преди около 20 милиона от вълците са произлезли кучетата.

Най-силният вълк става водач. Да "управлява" му помага неговата партньорка, вълчицата. За да може останалите да им се подчиняват, лидерите трябва да имат силен характер. Всички решения относно живота на глутницата се вземат точно от тази двойка. В глутницата, където за реда бди водачът, вълците обикновено не се бият помежду си. Но с пришълци или единаци, които са нарушили границите на владенията им, често стават сбивания. Всяка глутница ловува само на собствената си територия. Стопаните строго я охраняват и маркират, като по този начин предупреждават съседите си да стоят по-далеч. Всеки неканен гост бива наказан. В големите глутници често се случва някой от членовете им да бъде прокуждан от всички сродници. Тогава той е принуден да напусне глутницата.

С времето в глутницата настъпват промени. Претендентите за ролята на водач остават в нея и чакат да им дойде ред. Другите вълци, когато пораснат, напускат и започват да се скитат сами. Но могат да създадат и своя глутница, ако имат късмет да срещнат самотна вълчица. Ако двамата искат да управляват глутница, трябва да подчинят на волята си всичките й останали членове и да ги принудят безпрекословно да спазват техните закони. Водачът господства над мъжките в глутницата, а неговата партньорка поддържа реда сред вълчиците. Водачите непрекъснато напомнят на своите "подчинени", кой е главният в глутницата: ръмжат по тях, хапят ги и дори ги събарят, като предпочитат да правят всичко това пред очите на цялата глутница. Достатъчен е един строг втренчен поглед от страна на водача или неговата партньорка, за да може онзи, към когото е отправен, да се покори. Тогава той се усмихва раболепно, свлича се на земята, а после, ако успее, се отдалечава приведен и побягва. Понякога дори ляга по гръб, сякаш иска да каже: "Знам, кой е лидерът тук".

Начинът, по който вълкът държи опашката си, говори за положението му в глутницата. При водачите тя е високо вдигната, при неговите "поданици" е отпусната, а при тези, които са на най-долното стъпало в йерархията - подвита. Членовете на глутницата демонстрират на водача любов и уважение в приветствена церемония. Лазейки по корем, с прибрани уши и загладена козина, те се приближават до водача или неговата партньорка, леко близват и позахапват муцуната им.

Вълците са едни от най-верните животни и са силно привързани към другарите си от глутницата. Чувствата си изразяват с мимика и движения на тялото. "Вълчият език" сплотява глутницата и й помага да действа в синхрон. В прилив на нежност вълците се лижат и отъркват муцуните си една в друга. Опашката им служи да изразяват чувствата си. Ако тя е върната или краят й е леко извит, това значи, че вълкът е напълно сигурен в себе си. Дружелюбно настроеният вълк държи опашката си отпусната, но краят й е леко повдигнат нагоре. Вълкът с подвита опашка или се страхува от нещо, или така съобщава за симпатиите си.

Вълчите муцуни са много изразителни. Когато се уплаши, вълкът прибира ушите си и изобразява нещо като усмивка. Разяреният вълк се озъбва и насочва изправените си уши напред. Почувства ли опасност, той изтегля ушите си назад, озъбва се и подава езика си. Другарите му разбират как да се държат, за да запазят мир в глутницата.

Самата природа е създала вълците за ловци. Зиме вълкът оставя по снега наредена верижка от стъпки - той поставя задната си лапа точно зад предната. Благодарение на тази стъпка може да тича по всякаква местност и дори да гази дълбок сняг. Оръжието на вълка са зъбите му. В неговата паст те са цели 42. Отпред стърчат 4 остри, закривени 5-сантиметрови кучешки - по два от двете страни, отдолу и отгоре. С тях вълкът може да пробие плътната кожа на жертвата си. А с хищните или месоядни зъби, както биват наричани кътниците на всички хищници - вълкът може да троши дори бедрена кост на лос.

Всеки ловец трябва да има много остър слух и в това отношение вълците имат късмет. Дочуят ли шум, те въртят уши и определят откъде идва звукът. Източникът може да е на няколко километра от тях. Вълците ловуват почти безшумно, защото тичат "на пръсти". Също както конете и котките, вълкът не докосва земята с пета. Той има силни, мускулести лапи и широка стъпка, затова може дълго да тича със скорост 9 км/час, а когато преследва елени и лосове, стига до 60 км/час. При лов най-вече носът, а не ушите или очите, пръв подсказва на вълците къде да търсят плячка. По вятъра те долавят миризмата и на най-дребното животно, намиращо се на 1-2 км, откъдето то нито се чува, нито се вижда. Благодарение на силното си обоняние вълците могат да преследват жертвата си по следите.

Козината е съставена от два пласта и е по-дебела и по-мека от тази на кучетата. Цветът варира между бяла, сива, кафява и черна, според мястото което обитава. Козината, е дълга до 8 см. Най-близкият до тялото му слой е подкосъмникът, а външният е от твърди, дълги и черни по краищата косми. Те отблъскват водата и подкосъмникът не се навлажнява. С подобно подплатено наметало вълкът не се бои от студове и дъждове

Противно на народните приказки вълкът е миролюбиво животно, което напада само когато е гладно или когато пази малките си. Избягва срещите с хора Вълците невинаги ловуват, ръмжат и биват свирепи. Първото, което би направил един вълк, когато напълни стомаха си, е да се свие на кравай и хубавичко да подремне. Щом се събуди, с удоволствие ще се поразтича. Ако му се доиграе, ще покани роднините си. Опънал предните си лапи и наведен, той се приближава до тях, размахва опашка и сякаш казва: "Хайде де, моля те!". После, за да привлече вниманието им, започва да подскача насам-натам досущ като куче.

След десетилетия преследване и унищожаване на вълка у нас като "вреден дивеч", пръв в негова защита надига глас зоологът Николай Боев, който предприема кампания за опазването на последните вълци в страната.

Дата добавления: 2015-05-08