Радвайте се

Радвайте се

Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.

„И когато отхождаха да извѣстятъ на ученицитѣ му, ето Исусъ ги срѣщна, и рече: Радвайте се. А тѣ пристѫпиха, та се уловиха за нозѣтѣ му, и поклониха му се.“ (Ев.отъ Матея, гл.28, стихъ 9)

Отъ този стихъ ще взема думата „радвайте се“. Тя е дума обикновена, но съ съдържание. Думата „радость“ и идеята, която се съдържа въ нея, има Божественъ произходъ. Радостьта не е едно свойство или качество на животнитѣ, нито на хората отъ този вѣкъ, нито на ученитѣ. Подъ думата „радость“ се разбира висшето съзнание у човѣка, една вѫтрѣшна връзка съ онѣзи естествени отношения на истинския животъ, гдѣто животътъ е непрѣривенъ. Животътъ, въ своитѣ проявления, принадлежи къмъ три свѣта: животъ на хората на физическото поле, животъ, който сѫществува между ангелитѣ и животъ на Божествения свѣть. Радостьта принадлежи къмъ първичния, Божествения свѣтъ, къмъ тъй наречения номиналенъ, а не феноменаленъ свѣть.

Като взема на български езикъ думата „радость“, първата буква е „р“. Въ тази буква има една единица, която показва източника на този малъкъ крѫгь, показва Божественость или идея, която е обрѣменена съ една Божествена мисъль. Когато хората държатъ нѣщо въ рѫката си, то е право това, но тѣ не знаятъ кое трѣбва да се държи. Трѣбва да държишъ това съ своя духъ, на което ти да си господарь. Това е буквата „р“. Но когато хората не разбиратъ законитѣ, тази буква се обръща надолу и става буквата „б“, т.е. човѣкъ, намѣсто да е брѣмененъ съ нѣкоя Божествена идея, брѣмененъ е съ стомаха си. Когато хората ставатъ брѣменни на физическото поле, ставатъ шишкави, пълни. Отъ такава пълнота често хората отиватъ да търсятъ лѣкари, за да помѣтнатъ своитѣ дѣца. Що е затлъстяването? То е дѣте на физическото поле, което искатъ да го помѣтнатъ.

Радостьта не спада къмъ този видъ. Втората буква въ думата „радость“ е „а“. И тя означава брѣменость, но да е брѣмененъ не само твоя духъ съ нѣкоя възвишена идея, но и твоя умъ да бѫде брѣмененъ. „А“ е образувана отъ единъ триѫгълникъ, който означава човѣшкия носъ, човѣшката интелигентность. Казано е отъ старитѣ мистици, които сѫ знаяли това много години прѣди Христа, че Богъ вдъхна прѣзъ носа на ангелитѣ и разумни хора станаха тѣ. Вдъхва се на човѣка прѣзъ носа, а не прѣзъ устата, ето защо и вие прѣзъ носа дишате. Буквата „Д“ е образувана сѫщо отъ единъ триѫгълникъ – единъ прѣходенъ животъ. Триѫгълникътъ, това сѫ три сили, които не сѫ проявени. Буквата „о“ означава условията, при които една идея се развива. Буквата „с“ е законитѣ на промѣнитѣ, чрѣзъ които тѣзи идеи може да се усъвършенствуватъ. Буквата „т“ е кръста, принципа на мѫжетѣ и женитѣ, споредъ който тѣ живѣятъ.

Христосъ казва: „Радвайте се“, защото сега се откри духовния свѣтъ, има пѫть, по който да минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Тази радость е необходима за човѣка. Човѣкъ безъ радость въ свѣта, споредъ моето схващане, не е човѣкъ. То е защото радостьта въ своитѣ проявления е съвмѣстима съ всички отношения на човѣшкия животъ. Нѣма сила, колкото мощна да е тя, да помрачи радостьта. Защо? Защото любовьта и радостьта вървятъ заедно. Тѣ сѫ като братъ и сестра и като мѫжъ и жена. Не като тѣзи мѫже и жени, които сѫ тукъ на земята, не като тѣзи жени, които по цѣли дни готвятъ въ кухнитѣ си и не като тѣзи мѫже, които по цѣли дни стоятъ затворени въ своитѣ дюкяни. Мѫжътъ цѣлъ день мисли какъ да изкара повече, за да задоволи жена си, а жената мисли въ кухнята какво да сготви, за да нахрани мѫжа си. Христосъ казва: „Радвайте се,“ но тази радость не могатъ да я изпитатъ такива мѫже и жени. Радвайте се вие, които сте свободни, които имате свободенъ духъ, не сте роби никому, на васъ принадлежи тази радость. Ще ме запитате: „Може ли да имаме тази радость?“ Може, но щомъ напуснете вашитѣ кухни и дюкяни. Ще запитате: „Какъ е възможно да оставимъ кѫщитѣ си?“ Не, нима кухнитѣ и дюкянитѣ сѫ необходимо качество за щастието на човѣка? Кѫдѣ сѫ кухнитѣ на птицитѣ, кѫдѣ сѫ тѣхнитѣ дюкяни? Ние, съврѣменнитѣ хора на висшата култура, на европейската цивилизация, имаме девиза: „Безъ кухни не може, безъ дюкяни не може“, а азъ пиша отгорѣ: „И радость не може.“ Защото едно отъ основнитѣ качества на дома на мѫжетѣ и на женитѣ, на фамилиитѣ, това е връзката на разбирането, любовьта. Но не тази любовь, която вие разбирате, половинъ день да любишъ, половинъ день да мразишъ. Това не е животъ, това е робство.

Азъ говоря на вас, които сте християни отъ 2000 години, вашитѣ бащи и майки сѫ чели Христовото учение, срѣщали сѫ думитѣ „радвайте се“, но още хората не могатъ да се радватъ. Това е не защото радостьта е несъвмѣстима съ днешния животъ, но трѣбва почва за тази радость. Слѣдователно тя принадлежи къмъ истинския духовенъ животъ. Когато ние разберемъ законитѣ въ свѣта, ще трѣбва друга една кухня да устроимъ, по-модерна. Азъ мога да ви дамъ една скица, какви трѣбва да бѫдатъ модернитѣ кухни и дюкяни. Свѣтътъ ще трѣбва да се прѣустрои. Кажете какви сѫ кухнитѣ на ангелитѣ, какви сѫ тѣхнитѣ дюкяни? Но, ще кажете: „Това не е важно за насъ.“ Ако искаме да бѫдемъ културни хора, по-висша култура ако искаме отъ днешната, трѣбва да пратиме делегати при ангелитѣ.

Сега българитѣ, като гледатъ на германцитѣ, мислятъ си: „Какви културни хора сѫ тѣ“, и имъ се иска да подражаватъ. Толкова по-завидна е културата на ангелитѣ, но мѫчнотията се явява отъ това кѫдѣ ще намѣриме тѣзи ангели. А съврѣменнитѣ хора се отличаватъ съ едно качество на съмнѣние и критически умъ и сѫществува мнѣние, че човѣкъ, за да бѫде философъ, трѣбва да има съмнѣние въ всичко, всичко да провѣрява. Нѣмамъ нищо противъ съмнѣнието, но има и такива философи, които и като пипнатъ човѣка, пакъ се съмнѣватъ. Напримѣръ въ Евангелието се споменава, че единъ отъ ученицитѣ на Христа, слѣдъ като видѣлъ, че той се възнесе, пакъ не повѣрва и трѣбваше да пипне между ребрата му, за да се убѣди, въ истинностьта.

Това е еврейска култура. Човѣкъ всѣкога може да бѫде излъганъ. Когато не разбираме Божественитѣ закони въ свѣта, лъжа има. Лъжата е признакъ, че истината сѫществува, тъй както сѣнката е признакъ, че прѣдметътъ сѫществува. Съмнѣнието е признакъ на това, че реалностьта сѫществува. Не може да се роди съмнѣние, безъ да има причина за него. Веднъжъ казвашъ, че нѣма Господь, това показва, че Той сѫществува. Не може да отричашъ това, което не сѫществува, слѣдователно отричашъ само това, което сѫществува. Що е отричане? Денемъ въ природата виждате дърветата, изворитѣ, но вечерно врѣме не ги виждате, слѣдователно може да се съмнѣвате. Когато човѣкъ казва, че нѣма Господь, азъ казвамъ: „Твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ.“ – „Нѣма душа, нѣма задгробенъ животъ, нѣма Господь“, казватъ хората. Азъ казвамъ, твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа ще ти се измѣнятъ убѣжденията.

Твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ, тъй както се измѣниха убѣжденията на единъ български учитель съ висше образование, участвувалъ въ послѣднята война съ гьрцитѣ. При едно отстѫпление, той се скрилъ въ една пещера и тукъ прѣкаралъ три дни безъ да може да си подаде главата навънъ отъ страхъ прѣдъ силния огънь. Толкова много изгладнѣлъ, че се обърналъ къмъ Бога, да му даде нѣкои признаци за своето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ. Като се върналъ този учитель при своитѣ ученици, казвалъ имъ: „Дѣца, отъ сега нататъкъ ще знайте, че има Господь.“ Защо, отъ гдѣ знае той? – Тази жаба го убѣдила. Слѣдователно като се намѣрите въ тази пещера, като постоите тамъ три деня гладни, ще се убѣдите, че има Господь. Веднъжъ има Господь, има душа, има и задгробенъ животъ. Тѣзи нѣща може да ги провѣрите.

Азъ ви говоря за нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти. Бихъ казалъ, по-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на толковато хора, отколкото въ този свѣтъ, въ който азъ живѣя. Азъ живѣя едноврѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, едноврѣменно се разговарямъ и съ хора и съ духове. Ще кажете: „Ужасно нѣщо сѫ духоветѣ.“ По-интелигентни сѫщества отъ духоветѣ нѣма. Какви сѫ стройни, хубави тѣ, какви блѣскави очи иматъ тѣ, каква култура има въ тѣхъ, какво училище прѣдставляватъ тѣ! Затова умирате вие, затова умиратъ ваши близки, за да отидете при духоветѣ и да се научите отъ тѣхната култура. Ще попитате: „Кѫдѣ е този духовенъ свѣтъ?“ Това е въпросъ на едно микроскопическо животно, което може да каже тъй: „Кѫдѣ е мѣстото на човѣка, въ какъвъ свѣть живѣе той?“ Той живѣе въ сѫщия свѣтъ, но между схващанията на човѣка и на това микроскопическо животно има голѣма разлика. Свѣтътъ не е това, което само виждаме, той е нѣщо грандиозно, по-голѣмо отъ това, което виждаме. Нѣкой пѫть мислите, че животътъ нѣма смисълъ. Много моми, момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега животътъ има смисълъ.“ Запѣе тази мома и не иска да умре. Така е и съ момъка. Отъ гдѣ дойде този свѣтъ, този смисълъ въ живота? Въ тѣхното сърдце, умъ се открива ново съзнание, тѣхнитѣ сърдца започватъ да туптятъ. Животътъ не е въ туптение. Туптенето е само срѣдство да прѣдава мислитѣ, състоянията въ духовния свѣтъ.

Слѣдователно Христосъ казва: „Радвайте се, за васъ иде една нова култура.“ Азъ свързвамъ хората отъ земята съ тази нова култура. Идете и проповѣдвайте на свѣта новото учение, да устроятъ домоветѣ си безъ кухни и безъ дюкяни. Допуснете, че бихме направили цѣлата земя една голѣма градина съ най-хубави овощни дървета, то тя би позволила на всички дървета да дадатъ най-добри плодове, тогава бихме ли имали нужда отъ сегашнитѣ кухни. Каква нужда ще има човѣкъ да прѣкарва цѣли 8 часа затворенъ въ своя дюкянъ? Защо той стои сега 8 часа въ дюкяна си? За да купи на жена си месо, захарь, оризъ, масло, яйца и т.н. Тогава не ще ни трѣбва и електричество. Азъ, като мисля, ще си създамъ една лампа, която ще ми свѣти. Нѣма да се безпокоя ни за газь, ни за електричество. Нѣма да се говори, че градскиятъ съвѣтъ взималъ много за електричеството. Своята енергия ще използувате. Съ мисъльта си ще имате бързи съобщения.

Христосъ казва: Радвайте се, защото новото знание, което ще дойде, ще освободи хората отъ това робство, въ което сега се намиратъ. Билъ съмъ въ Америка и тамъ хората се чудятъ на тази грандиозна на здания съ десятки етажи, голѣми сводове култура. Споредъ менъ това сѫ затвори. При тѣзи тъй модерни кѫщи, благодарение на недостѫпа на слънцето, американцитѣ сѫ много нервни хора. Идеята у тѣхъ, да създадатъ нѣщо грандиозно, е хубава, но нека способноститѣ на ума, на сърдцето взематъ този високъ размѣръ. Но когато тази Божествена идея не може да се разбере у хората добрѣ, а се проявява по начинъ, какъвто виждаме, това показва, че тази култура е отживѣла своя вѣкъ. Бѫдещитѣ майки и бащи, като зачеватъ дѣцата си, трѣбва да имъ турнатъ тази мисъль: „Не ти трѣбва тебе кухня.“

Какво разбирамъ подъ кухня? – Стомаха, защото само за него мислимъ. Като ни заболи малко стомахътъ, пакъ за него мислимъ. Сутринь, на обѣдъ, вечерь – все за стомаха се грижимъ. Вѣрно е, че ако се развали стомахътъ, заболѣва и главата. Стомахътъ има друго прѣдназначение. Твърдението на сегашнитѣ хора, че ние тъй трѣбва да живѣемъ защото Господь така е наредилъ, азъ го оспорвамъ. Днешниятъ свѣтъ е карикатура на Божествения. Господь, когато е създалъ свѣта, всичко е било добрѣ – и хора, и растения, и животни, но сега не е така. Пияницата, като свикне да пие, продава наслѣдство, дѣца, жена и казва: „Господь създаде хората да пиятъ вино.“ Господь е създалъ човѣка съ желания къмъ жидкости, но не къмъ виното, а къмъ водата. Ние трѣбва да дойдемъ съ своитѣ идеи до Божествения свѣтъ, да разберемъ какво нѣщо е човѣкътъ.

Като ви говоря да напуснете вашитѣ кухни, то не значи да ги развалите, прѣди да съградите новитѣ си кѫщи. Направете опитъ и вижте дали бихте могли да живѣете безъ тѣзи кухни и тогава само ще съборите старитѣ, а иначе по никой начинъ не събаряйте старитѣ, защото ще останете безъ нищо. Радвайте се, защото радостьта дава импулсъ, потикъ на човѣка, тя е майка на нещата. Радостьта произтича отъ вѫтрѣшенъ, Божественъ импулсъ на душата, тя дава вдъхновение. И мѫже и жени трѣбва да се стремятъ да култивиратъ тази радость у себе си, а ние, съврѣменнитѣ хора не можемъ да търпимъ такива, които се радватъ. Ние искаме всички да сѫ мрачни, намръщени, но не трѣбва въ човѣшкото сърдце да има нѣкаква тъмнина. Лицето на човѣка може да бѫде прашно, почернѣло, но въ душата, ума и сърдцето трѣбва да има радость. Нѣма причини да нѣма радость у човѣка.

Христосъ ви срѣща на пѫтя и ви казва: „Радвайте се.“ – „А, казвате, какъ да се радваме, тамъ на бойнитѣ полета изгниха толкова наши мѫже и синове, какъвъ смисъл има животътъ сега зарадъ насъ? Обѣдняхме, дългове до уши имаме, всичко е скѫпо и прѣскѫпо, какъ да бѫдемъ радостни?“ Тогава казваме на Христа: „Ти може ли да направишъ камънитѣ на хлѣбъ?“ Христосъ отговорилъ: „Не само съ хлѣбъ, отъ камъни направенъ, може да живѣе човѣкъ, но съ всѣко благо слово, което излиза отъ устата на единъ добъръ човѣкъ.“ Въ Америка бѣха замислили да направятъ по химически начинъ хапчета, които като се изядатъ, да задоволятъ човѣка, но това нѣщо по химически начинъ не може да се създаде. Не е този пѫтя, по който да върви науката. Онзи хлѣбъ, който се добива, добива се чрѣзъ Словото Божие. Словото Божие е една субстанция много по-висша, една духовна материя, отъ която може да се извлѣкатъ необходимитѣ екстракти за нашия животъ, а не отъ нисшата материя, която покварява нашия животъ.

Христосъ е казалъ: „Всѣко слово, което излиза отъ Бога, съ него ще се храни човѣкъ.“ Това нѣщо Христосъ го доказа. Той взема петь хлѣба и петь риби и така се нахраниха 5000 души. По кой начинъ? Толстой, като не признава чудеса, тълкува това нѣщо така: „Понеже Христосъ е проповѣдвалъ равенство и братство, то всѣки отъ тѣхъ си носилъ хлѣбъ и насѣдали да ядатъ.“ А въ сѫщность може ли да се увеличи хлѣба? – Може. Вие сѣете едно житно зрънце и отъ него се явяватъ 250 зрънца. Посаждате една сѣмка отъ ябълка и слѣдъ десетина години ще имате 3000–4000 ябълки. Питамъ, отъ гдѣ черпи ябълката тази енергия? Ще кажете: „Отъ земята.“ – Не, отъ слънцето отгорѣ. Земята е единъ резервоаръ, който спира развитието. Ако хората биха знаяли този законъ, какъ да се прави хлѣбъ, тѣ лесно щѣха да забогатѣятъ.

Срѣщна ме единъ господинъ и ми казва: „Отъ какъ се отвори войната, въ България има вече 500 милионери.“ Рекохъ: да, но тѣ сѫ книжни милионери. Тѣзи книги какво може да доставятъ на хората? Ще кажете: „Е, докато съмъ живъ на земята, ще живѣя съ тѣхъ, ще се ползувамъ отъ тѣхнитѣ блага.“ Е, добрѣ, утрѣ като те хване смъртьта за гушата, ще ти каже: „Азъ не признавамъ твойтѣ книжни пари, богатство.“ Ще те срѣщне Христосъ на пѫтя и ще те пита: „Защо си толкова дрипавъ?“ Ще кажешъ: „Работихъ въ България, когато тя воюваше и азъ искахъ да се осигуря.“ – „Кривъ пѫть си хваналъ“, казва Христосъ. Това не е радость, криво си разбралъ Христовото учение.

Радостьта е основана на Добродѣтельта и Правдата. Азъ нѣмамъ право да нарушавамъ тѣзи благородни постѫпки у хората, нѣмамъ право да говоря това, което не е и споредъ Христовото учение, трѣбва да говоря само това, което е истина, което е Божествено, защото за всѣко учение ще давамъ отговоръ прѣдъ Бога. Ще се върнешъ при баща си и Той ще те пита: „Какъ си свърши работата въ България на земята?“ – „Спечелихъ много пари.“ Не, жени, жени, вие, вие тикнахте мѫжете си за тѣзи книжни милиони, за васъ тѣ станаха книжни милионери. Дѣца, вънъ, вънъ това богатство, то е несправедливо, неправилно придобито! Хора и народи, които така печелятъ своето богатство, нѣматъ Божието благословение. Нито отъ тѣхъ, нито отъ дѣцата имъ, нито отъ четвъртото поколение ще остане поменъ. А онѣзи, които въ тѣзи врѣмена прѣнасятъ най-търпеливо своя кръстъ зарадъ мене, тѣ сѫ спасени. Кръстътъ за мене съставлява една висша наука, която съдържа всички елементи за прѣвръщането на лошитѣ нѣща въ добри.

„Радвайте се“, казва Христосъ. Можемъ ли да се радваме? – Можемъ. Ние трѣбва да имаме търпението на онзи гръцки философъ, който е живѣлъ прѣзъ врѣмето на апостолъ Павелъ. Той е ималъ много по-голѣма издържливость и постоянство, отколкото всички сегашни християни и проповѣдници. Той билъ робъ при единъ римски патриций. Господарьть често изтезавалъ робитѣ си, което нѣщо вършилъ и съ него, но той никога не се оплаквалъ, не охкалъ и се всѣкога усмихвалъ. Това дразнило много господаря му и той често го биелъ, за да прѣдизвика неговото негодувание. Единъ день господарьтъ му натисналъ силно крака, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно крака, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ крака. Робътъ казалъ: „Е, нали ти казахъ, че ще ми счупишъ крака!“ За неговото доволство римскиятъ патриций го направилъ свободенъ, слѣдъ което врѣме той писалъ отлични съчинения, които стоятъ много по-високо отколкото съчиненията на много съврѣменни философи и богослови. А вашето краче, само нека смѣй нѣкой да го натисне! Ние нѣмаме това доволство.

Христосъ казва: Радвайте се, защото отсега нататъкъ вашитѣ крака нѣма да бѫдатъ счупени; радвайте се, защото отъ сега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ несправедливи богатства. Защо? Защото за единъ праведенъ, добъръ човѣкъ Небето работи. Нѣкой казва: „Разработихъ, разорахъ си нивата.“ Не си я ти самъ разработилъ, ако не бѣха тъй многото червеи, орането на човѣка не би принесло никаква полза. Слѣдователно ако приложимъ Христовото учение, разликата ще бѫде тази: малко ще работимъ, а повече резултатъ ще имаме. Споредъ Христовото учение, три часа физически трудъ е достатъченъ, три часа ще сѫ необходими за ума и три часа за сърдцето, всичко 9 часа прѣзъ деня. Тогава животътъ щѣше да бѫде много по-приятенъ и хората не щѣха да умират, а щѣха само да се видоизмѣнятъ и всѣки щѣше да замине за онзи свѣть, когато иска. Но, за да разберемъ Христовото учение, трѣбва да създадемъ у насъ този необходимъ характеръ на мисъльта, т.е. да освободимъ своята съзнателна душа и да се освободимъ отъ вѫтрѣшния страхъ.

Възможно ли е това? Има правила. Не мислете, че въ духовната наука нѣщата вървятъ много бързо. Не, много медлено. Божественото върви отъ малкото къмъ голѣмото, а човѣшкото започва съ грандиозното и свършва съ малко. Може да направите едно изчисление. Ако едно житно зърно го садите 19 години наредъ и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голѣмо, като цѣлата земя. Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово зърно, а не житно? Синаповото сѣме има свойството да прави пришки и ако го турите на рѫката си, то извлича всички врѣдни, лоши сокове. Отъ житното зърно нѣма този ефектъ. Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви.

Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето изкуство. Единиятъ изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ. Другиятъ изрисувалъ Венера и отгорѣ нарисувалъ едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първиятъ художникъ се излъгалъ и се опиталъ да дигне булото. Единиятъ излъгалъ птицата, а другиятъ – човѣка.

Ние, съврѣменнитѣ хора обичаме да лъжемъ [не] само птицитѣ. Ние често залъгваме своя стомахъ. На този стомахъ му кажи така: „Не бой се, ти ще имашъ храна достатьчно, имай вѣра, азъ ще ти приготвя храна.“ Вие, като се трѣвожите, стомашнитѣ клѣтки започватъ да се безпокоятъ. Тѣ сѫ около десеть милиона работници, започватъ да се смущаватъ и стомахътъ се разваля. Тѣ не трѣбва да знаятъ, че нѣма хлѣбъ, нѣма едно-друго.

По този сѫщия начинъ се зараждатъ болеститѣ въ ума и сърдцето. Навсѣкѫдѣ се отправятъ отрицателни мисли. Какво ще стане съ България? Не се бойте, всичко ще се прѣобрази, то ще бѫде 10 пѫти по-добрѣ слѣдъ 100 години, но сега Богъ е турилъ българитѣ въ единъ котелъ и слѣдъ това ще имъ изпрати добри работници. Какво ще стане съ руския народъ? И той ще бѫде 10 пѫти по-добрѣ слѣдъ 100 години. Всички народи – и германци, и англичани, и французи, всички ще бѫдатъ 10 пѫти по-добрѣ. Но ще кажете: „Гдѣ ще те намѣримъ слѣдъ 100 години?“ Чудна работа, гдѣ ще ме намѣрите! Ами сега гдѣ ме намѣрихте? Често казвате: „То ще се мре, ама здраве да е.“ – Нѣма смърть, а събличане има. Когато една гѫсеница се съблѣче и стана на пеперуда, питате се: „Гдѣ отиде гѫсеницата?“ Тя е самата пеперуда. Вие слѣдъ врѣме ще бѫдете единъ работенъ ангелъ, ще имате свойството да изчезвате, да се явявате по ваше желание. Ще кажете: „Такива хора сѫ змейове – лоши хора.“ Не, тѣзи хора, който сѫ придобили тази способность, сѫ най-добритѣ хора. Такъвъ бѣше и Христосъ, явяваше се и изчезваше. Ще кажете: „Башъ, не се знае дали е така.“ Вѣрно е, че не се знае, но това е по отношение на вашитѣ твѣрдения, а истината въ природата си остава всѣкога тъй както си е, нито прѣувеличавамъ нѣщата, нито ги намалявамъ.

Радостьта въ тѣзи врѣмена е особено необходима. Никога свѣтътъ не е усѣщалъ такава нужда отъ радость, както сега. Да придобиете тази радость е много лесно. Може да я придобиете тъй лесно, както става лесно духването въ гърнето. Единъ български младежъ отишълъ да се учи на грънчарство при единъ майсторъ грънчарь. Като работилъ нѣколко години, той казалъ на господаря си: „Произведи ме калфа, да започна азъ самъ да си работя, да се оженя и наредя.“ – „Добрѣ,“ казалъ майсторътъ. Произвелъ го калфа. Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ?“ – „Не си научилъ добрѣ изкуството, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ. Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши. Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. „Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“

Трѣбва да знаешъ кога да кажешъ това „ху“. Всѣко нѣщо трѣбва да умѣешъ да приспособишъ на неговото врѣме, когато има условия за това и когато Божествениятъ законъ работи, който е една велика сила въ свѣта за доброто и за подигането на човѣшкия характеръ. Слѣдователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“ Азъ съ васъ ще направя единъ опитъ. Който отъ васъ не е разположенъ, нека три пѫти на день каже „ху“ и вижте какъвъ резултатъ ще имате въ продължение на единъ мѣсецъ.

Азъ съмъ виждалъ селяни, като кладатъ огънь, като не се разпалва, тѣ се наведатъ, духватъ и казватъ „ху“. Гасите свѣщь, духвате, кажете „ху“ и сегашнитѣ господари каратъ слугинитѣ си да имъ гасятъ свѣщитѣ. Старитѣ българи знаятъ отдавна това изкуство. Изгори си нѣкой пръста, духне на изгорѣлото мѣсто, каже „ху“ и то започне да прѣболява. Заболи ви сърдцето, кажете „ху“. Ще кажете: „Това е глупаво, нека азъ да видя по медицинскитѣ книги какво пише за лѣкуването на тази или онази болесть.“ Ако сте богати, дайте си даньта на лѣкаря, но ако сте бѣдни, опитайте моя съвѣтъ. Безъ пари медицина ви прѣпорѫчвамъ, особено при сегашното положение, при липса на лѣкари и при скѫпотията на живота.

Не говоря нищо противъ лѣкаритѣ, напротивъ тѣ сѫ много добри хора, защото когато нѣкой човѣкъ изгуби вѣра въ Бога, въ всичко и каже, че е реалистъ, дойде день да заболѣе сериозно, търси нѣкѫдѣ помощь и кѫдѣ я намира? – У лѣкаря. Щомъ дойде лѣкарьтъ, той го запитва: „Какво е положението ми, има ли надежда?“ И вѣрва и изпълнява всичко, казано отъ лѣкаря. Този лѣкарь заслужава да му се плати 10 лева и повече даже, за гдѣто е внесълъ въ тази кѫща вѣра.

Ние трѣбва да туримъ, да усилимъ волята си. Ние трѣбва да приличаме на онази американка, която лѣкарьтъ казвалъ, че ще умре. Извикала тя мѫжа си и му казала: „То се вижда, че ще умра, но искамъ едно обѣщание отъ тебе: да се не женишъ слѣдъ моята смърть.“ Мѫжътъ ѝ отговорилъ: „Не мога да ти дамъ такова обѣщание.“ – „Е, тогава и азъ нѣма да умра.“ И наистина не умрѣла. Не лъжете свѣта, а кажете: „мога“ и спрѣгайте глагола „мога“. Никой не умира, умира човѣкъ само когато грѣши. Онзи, който изпълнява закона на Христа, не умира. Умрѣли хора нѣма, не съмъ срѣщалъ такива, но болни има. Кажете кой отъ васъ е умиралъ? Този, който не е умиралъ нѣма право да лъже, че хората умиратъ. Каква е тази философия на християнството: „Ще умремъ!“ Нѣма да умремъ, а трѣбва да се каже: „Ще заспимъ, ще се промѣнимъ“, то сѫ друго нѣщо вече.

Христосъ казва: Радвайте се, вие които сте свободни въ свѣта, защото нѣма смърть. Ето, азъ доказвамъ това: разпнаха ме и пакъ говоря съ васъ. Слѣдователно съ моята великденска бесѣда искамъ да не бѫдете положителни хора съ отрицателни умове, а положителни хора съ положителни умове. Това, което азъ твърдя, всѣки може да го докаже, като направи единъ малъкъ опитъ и да се убѣди въ истинностьта на думитѣ ми. Вие казвате: „Като отидемъ въ онзи свѣть, тогава ще видимъ какво има.“ Не се лъжете, сега опитайте. Казвате: „Не мога да търпя да страда единъ или другъ, да го чувамъ, че охка.“ Нека страда, той е благословенъ. Като каже нѣколко пѫти „ху“, той ще оздравѣе. Това е новото учение, нови методи за разбиране на живота.

Знаете ли, когато единъ домъ е лишенъ отъ радость, каква мрачна картина прѣдставлява той, какви духовни нечистотии има вѫтрѣ въ него? Въ духовния свѣтъ тази духовна материя и тя може да се поквари. И затова, както чистите кѫщитѣ си, така трѣбва да чистите умоветѣ и сърдцата си. Не допущайте въ ума си лоши мисли. Напримѣръ нѣкоя жена допусне въ себе си мисъльта, че мѫжътъ ѝ ходи по чужди жени. Не допущай такава мисъль, поразговори се съ мѫжа си, но мисъльта изхвърли отъ себе си, тя не носи радость. Този Божественъ духъ, който живѣе у насъ, иска да ни сближи, да се обичаме разумно, безъ да правимъ зло. Ще каже нѣкой: „Какъ ще познаемъ каква е тази любовь?“ Като влѣзешъ въ една кѫща и заваришъ хората скръбни, ако 5 минути слѣдъ като постоишъ, тѣ се развеселятъ, тогава твоята любовь е Божествена. Затова казва Христосъ: „Радвайте се и внесете тази Любовь, която ще подигне душитѣ и сърдцата ни.“ Тогава нѣма да има никакви болести, нито задухъ, нито неврастения, нито подагра и др.

Въ продължение на една година изговаряйте думата „радость“ всѣка сутринь десеть пѫти прѣзъ цѣлата сутринь и елате при мене слѣдъ 6 мѣсеца, да ми кажете какъвъ е ефектътъ отъ тази дума. Всѣка дума, която произнасяте, има ефектъ, има сила вѫтрѣ въ себе си. Като чуете думата „пожаръ“, каква сила има тя? Думата „ура“, каква сила има! Всѣка дума е мощна сила, само че тя трѣбва да се приложи. Христосъ казва: Радвайте се, защото силата на радостьта е любовьта.

Едно врѣме проповѣдницитѣ казваха, че човѣкъ трѣбва да бѫде благочестивъ. По какво ще се познаятъ християнитѣ? – По дѣлата имъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на вратата. Питатъ го: „Какво правишъ тамъ?“ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се чува?“ – „Утрѣ ще му чуете гласа,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Гласътъ на това, което работите, ще го чуете послѣ, въ една или друга смисъль, то има своята сила. Ако ние внесемъ въ себе си тази дума „радость“, всѣки ще ни пита: „Какъ придобихте тази сила?“ А сега хората казватъ: „Свѣтътъ не е добъръ, мрачни сѫ хората.“ Нѣкой день моятъ свѣтъ се поразмѫти, запретна се и казвамъ: „Сега ще влѣза въ моята нива, между моитѣ дѣца и тамъ ще поработя.“ И азъ имамъ дѣца. Нѣкои ще кажатъ: „Господинъ Дѫновъ нѣма дѣца, не знае какъ се отглеждатъ тѣ.“ Е, вие много пъкъ ги отглеждате. Вие трѣбва да отхранвате тѣло, сърдце, умъ и душа, всичко това е необходимо за васъ. Повтаряйте думата „радость“, и вие ще видите, че въ свѣта има други сили. Тогава ще видите, че това, което съмъ говорилъ е право.

И тъй, Христосъ казва: Радвайте се, нѣма смърть. Вашето бѫдеще е велико, вашитѣ души сѫ прѣдназначени за другъ единъ Божественъ свѣтъ. Радвайте се, казва Христосъ, защото азъ ще ви изпратя свѣтли духове. Подъ свѣтли духове разбирамъ тѣзи, което ще работятъ върху васъ и ще създадатъ друга култура. „Слѣдъ 2000 години ще видите тѣзи ангели да слизатъ и възлизатъ и да работятъ върху васъ“ – е писано въ Писанието. Това врѣме е настѫпило вече. Фактитѣ сѫ всѣкога факти, а какво мислятъ хората, то е другъ въпросъ. Въ съврѣменната наука въ петь минути може да измѣнишъ настроението у човѣка. Напримѣръ магнетизаторитѣ могатъ, като прѣкаратъ рѫката си по лѣвата ти страна, да те направятъ добъръ, а като я прѣкаратъ по дѣсната ти страна, да те направятъ лошъ. Ще кажете: „Това е чрѣзъ внушение.“ За да внушишъ нѣкому нѣщо, трѣбва думитѣ ти да иматъ сила. Често употрѣбяватъ думитѣ „внушение“, „хипнотизиране“. Какво е хипнотизирането? То е сила, която може да употрѣбите въ добра и лоша смисъль. Съ малка и съ голѣма доза може да произведете два противоположни резултата. Ако кажете на вашия синъ: „Ти ще бѫдешъ добъръ, синко,“ той наистина ще стане добъръ. Майка, като зачене, да каже: „Азъ вѣрвамъ, вѣрвамъ, че ще родя добро дѣте, радвамъ се, че ще бѫде добро дѣтето“ и т.н. Какво правятъ днешнитѣ жени? Мѫчатъ се да помѣтнатъ, съвѣтватъ се съ лѣкари върху начина за помѣтане, но когато помѣтнешъ на физическото поле, послѣдствията сѫ лоши. Затова Христосъ казва: Вѣрвайте въ духоветѣ, които азъ ще изпратя, тѣ ще изправятъ свѣта и вашиятъ животъ ще се уреди. Не взимайте вашето брѣме върху себе си, всичко ще се промени.

Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме?“ Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва. Ако повтаряте думата „радость“, само така ще привлѣчете Христа, ще познаете великитѣ истини въ живота, ще разберете, че думитѣ иматъ въ себе си дълбокъ смисълъ. Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и азъ не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали. Приложете тѣзи знания. Произнесете думата „радость“ 10 пѫти на день, безъ всѣко съмнѣние, идете слѣдъ това на работа и вижте какъ ще подѣйствува тя. Тури хлѣба въ стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си. Кажи думата „радость“ и твоятъ духъ ще извади нейнитѣ сокове и ти ще бѫдешъ единъ мощенъ и силенъ духъ и като се върнешъ отъ работа, кажи на Бога: „Благодаря Ти, за тази дума.“

Желалъ бихъ всички българи и българскиятъ царь, и свещеници, и търговци, и учители, и майки, и бащи, всички да изговарятъ тази дума „радость“ и този зовъ да се понесе отъ всички народи. Тогава мирътъ ще дойде и Христосъ ще слѣзе.

Бесѣда, държана на 15 априлъ 1917год.,

Великъ день

Дата добавления: 2015-06-26