Лекувайте духа в борбата с болестта!

Не бъдете прибързани!

Не се подигравайте на никого!

Обяснение:

Факт е, че във фолклора на нито един народ не е увековечена, под каквато и да било форма, подигравката. Тя изразява претенциозното превъзходство на този, който се подиграва, над друг, комуто се подиграва. В морално-етичен план това е нечовечност, която противо­речи на всички закони, управляващи човешките взаимоотношения. Подигравката е опит да се убие моралното достойнство на човека. Поради всичко това тя е нездравословна.

Съвет:

Никога и на никого не се подигравайте! Самият акт на подиграв­ката е унизителен и човеконенавистен. Той отблъсква хората от вас. Това винаги води до усамотяване. А за човека нищо не може да бъде по-опасно от самотата.

Напомняне:

Народът мъдро и неопровержимо е преценил, че оня, който се подиграва, сам се излага на риска да бъде постигнат от онова, което подлага на присмех. Тук сякаш се намесва мисълта в една условна антитеза, която е бумерангът на подигравката. Подиграващият рискува себе си в подигравката.

Обяснение:

Човекът е същество, което страда от прибързаността! По своята същност тя е противоположна на леността. Но и двете водят до опасно объркване в „ритъма" на живот. Прибързаният е личност, която увели­чава максимално жизнения си тонус, не живее нормално в съответ­ствие с изискванията на битието си и така „съкращава" живота си.

Съвет:

Пазете се от прибързаност! Направете така, че да възтържествува естественият ритъм на живота. Да се справяш с прибързаността, означава да си осигуриш живот и здраве, тъй като те са непосредствено застрашени от непривичното ускоряване на процесите, които ги изразяват. Живейте равномерно, спокойно, а не напрегнато и прибързано!

Обяснение:

Болестта поразява тялото, тя е „биологично" явление. Такава е тя при животните. Но при човека неминуемо приема „духовен" характер, тоест протичането й се влияе от цялостната съпротива, която може да й окаже човекът не като „биологически обект", а като личност, в която водещи са духовните начала. Телесната съпротива срещу болестта неизбежно се преосмисля от духовните „мощности" на индивида, от неговата духовна сила, от мисълта, волята и характера. Намесата на духа в борбата е решаваща.

Съвет:

При всеки случай на заболяване, когато подемате лечение с лекарства, билки, в определен план или ред, помнете, че решаващо е състоянието на духа ви, вътрешната ви духовна нагласа да се съпротивлявате, да побеждавате. Болестта не е „химическа реакция" (тоест взаимодействие между лечебни вещества, които се „изливат" върху причинителя на болестта и го унищожават). Лекуването е сложен процес на цялостно взаимодействие между тяло и дух в съприкосно­вение с болестта. Преценете най-напред: здрав ли е духът ви, има ли воля да надмогне болестта? Ако няма, никакви лекарства не помагат. Първо трябва да се излекува духът, да се мобилизират неговите сили и да се „хвърлят" срещу болестта!

Напомняме:

Онези, които разглеждат болестта като сложна химическа реакция в организма, гледат опростенчески на нещата. Болестта не е химия, а философия. Лекуването не е само „гълтане" на таблетки или пиене на билки, а мъдро преосмисляне на случилото се с цел да бъде победено. Това изисква преди всичко възмогване на духа. В края на краищата оздравява онзи, който истински желае да оздравее.

Дата добавления: 2015-06-26