Студопедия

КАТЕГОРИИ:


Архитектура-(3434)Астрономия-(809)Биология-(7483)Биотехнологии-(1457)Военное дело-(14632)Высокие технологии-(1363)География-(913)Геология-(1438)Государство-(451)Демография-(1065)Дом-(47672)Журналистика и СМИ-(912)Изобретательство-(14524)Иностранные языки-(4268)Информатика-(17799)Искусство-(1338)История-(13644)Компьютеры-(11121)Косметика-(55)Кулинария-(373)Культура-(8427)Лингвистика-(374)Литература-(1642)Маркетинг-(23702)Математика-(16968)Машиностроение-(1700)Медицина-(12668)Менеджмент-(24684)Механика-(15423)Науковедение-(506)Образование-(11852)Охрана труда-(3308)Педагогика-(5571)Полиграфия-(1312)Политика-(7869)Право-(5454)Приборостроение-(1369)Программирование-(2801)Производство-(97182)Промышленность-(8706)Психология-(18388)Религия-(3217)Связь-(10668)Сельское хозяйство-(299)Социология-(6455)Спорт-(42831)Строительство-(4793)Торговля-(5050)Транспорт-(2929)Туризм-(1568)Физика-(3942)Философия-(17015)Финансы-(26596)Химия-(22929)Экология-(12095)Экономика-(9961)Электроника-(8441)Электротехника-(4623)Энергетика-(12629)Юриспруденция-(1492)Ядерная техника-(1748)

Пръста лекува




Рак

Десет съвета против депресия

1. Увеличете времето за общуване с природата, защото няма по. добро средство от това. Отделяйте всеки ден поне по един час за движение на открито.

2. По време на тези разходки насочвайте погледа и вниманието си към онова, което е пред очите ви. Не мислете за себе си, особено за потиснатостта си и причините за нея. Да не мислиш за депресията която те заплашва, е все едно да се отървеш от нея.

3. Ако това не ви се отдава, търсете компанията на умни и жизнелюбиви хора, с които по-лесно и убедително ще установите, че „радостта да се живее" стои над всяка потиснатост. Сътворете си формула за това, повтаряйте я няколко пъти на ден, особено при събуждане и заспиване. Например: „Няма да позволя никакви тъмни мисли да ме потискат, имам да върша отговорни неща, трябва да живея ведро и с полза за близките и себе си."

4. Надмогвайте леността, която обикновено съпътства депресията и е израз на болестно безволие. Работете! Ако това, с което сте заети, не ви увлича, измислете нещо друго, полезно за вас и близките ви. Трудовата заетост също автоматично изключва депресията.

5. Ако депресията ви е причинно свързана с работата (и хората, с които работите), сменете и едното, и другото или временно се откъснете от тях.

6. Лягайте си 2-3 ч преди полунощ, избягвайте да четете в леглото, стремете се да заспите, като насочите мисълта си към приятни, постижими неща.

7. Избягвайте половите възбуди. Депресията поначало враждува с половата активност. Ограничете я, докато цялата ви душа „излезе на простор".

8. Ако състоянието ви позволява, отделяйте време за градинска работа, каквато и да е тя. Досегът със земята лекува повече от всичко.

9. Спете на отворен прозорец.

10. Отнася се до близките на депресирания: към страдащия тряб­ва да се проявяват грижа и нежност, които го привързват към живота и го откъсват от кризата.

 

Лечителя допускаше заболяването като възмездие за вина. Обикновено изтъкваше, че боледува оня, който е нарушил природния закон (следователно е виновен), и болестта му напомня за това, принуждава го да й отдели внимание, да я „изстрада" като възмездие, като изкупление. Бе склонен да гледа така на всяка болест. И най-вече на рака. Помнеше безброй случаи на унищожителен, страшен рак, връхлетял уличените в какви ли не вини и прегрешения. Болестта беше наказание за тях.

- Но може ли това да важи за децата! - възкликнах аз веднъж.

- Уви, така е! - съкрушено се съгласи той.

Лечителя споделяше учението за кармата. То пък е свързано с прераждането (сансара), което е индийско учение. Смисълът на това учение е следният: човек не умира от смъртта си. Той се преражда за нов живот, в ново същество. Той е безсмъртен именно защото е способен да се преражда. Това върши веднъж на 100 години. Върши го десетки пъти. Колкото повече се преражда, толкова по-съвършен става. Следователно животът чрез преражданията се възмогва към най-хубавото, на което е способен. Но човек върши и лоши неща, престъпления. Най-тежкото от тях е убийството. То не може да остане ненаказано. Ако това не стане в живота, в който е извършено, то тогава в следващия. Или в по-следващия (до четири пъти). Наказанието може да бъде и ракът.

Когато се помага на кармично болния да оздравее (да изплати вината си), се помага на всички. Какво е лечението в този случай? То е изповед, в която болният (потърпевшият, виновният) разказва за себе си на лекуващия и с този изказ не само оповестява вината си, но я осъзнава докрай, което е главно условие да я надмогне. Това е божествено тайнство, в което човек намира себе си. Има грешка, но има и прошка за нея. Само от тази гледна точка болестите могат да бъдат „оправдани".

Лечителя сочеше едностранчивостта на съвременната медицина при лекуването на рака: тя съсредоточава цялото си усилие върху новообразуванието, стреми се да го извади „до последната агресивна клетка" от тялото.

Най-важното обаче е да не се стига до това заболяване. Казано иначе, по-добре и по-правилно е да се променят онези неща от живота, които довеждат до рак.

Въвличан безброй пъти в размисли и преценки за рака, Лечителя си бе създал „кодекс" за предпазването от него:

1. Имайте вяра в себе си и в живота, защото той е нещо много радостно. Тази радост естествено „върви" със здравето и предполага здраве. Човешко призвание е да бъдете здрави и освободени от всички болести - и от рак.

2. Не помагайте на рака, като говорите постоянно за него и така допускате опасността от него. Той ви напада мълчаливо и в това е неговото предимство. Премълчавайте го и вие! С това, разбира се, не го ликвидирате (и не можете да го ликвидирате), но никак не е малко да освободите мисълта и съзнанието си от него. В известна степен е вярно, че човек е здрав, защото не разисква своето здраве или го коментира (самовнушителните формули), за да се увери, че не е болен.

3. От известна гледна точка здравето е почтеност и акуратност към всички. В този случай изразът на здравето е доволство от изрядното отношение на човека към себеподобните. Но това се оказва израз на доволство от себе си, от живота, от всичко.

4. Бъдете добродетелни - това е първото условие да не подлагате на опасност здравето си. Недобродетелността разчиства пътя на болестите, защото преди това създава угризения, „разхлабва" човека. Така той неусетно се потопява в атмосфера на вина, губи спокойствие, става боязлив, предусеща нещастието и се разболява.

5. Избягвайте непрекъснатите терзания - „атмосферата" на рака. Те съвсем не са случайни. Важно е човек навреме да си даде сметка коя е истинската причина, каква е вината му за това и да сложи нещата в ред. Ако той не го направи, ще възникне рак.

6. Както лошото настроение и терзанието „убиват" човека, довеждат до възникване на рак, така ведрото, оптимистично настрое­ние води до обратното. Създавайте си добро настроение, внасяйте около себе си ведрост и оптимизъм. В тази атмосфера болестите не могат да виреят. Но помнете: не става дума за „изкуствена" ведрост. Никой човек не може да играе ролята на щастливец, ако няма дейст­вителни основания за това - чиста съвест, благородна душа, добро­намереност. Точно те ви спасяват от рак.

Лечението на рака със средствата на народната медицина зависи от стадия, в който се намира болестта.

Цялостната програма с дестилирана вода разчита на един по-общ ефект, включващ превантивните ограничения на бъдещото раково образувание. Това е спорен въпрос, но той е резонен, като се вземат предвид многостранните въздействия на дестилираната вода върху организма и общотонизиращият й ефект. От друга страна, рако­вото образувание не може да възникне в тъкан, която не е увредена по някакъв начин от определено въздействие и в известна степен. Периодичното освежаване, оздравяване с дестилирана вода навреме парира подобни увреждания и така осуетява по-нататъшното развитие на раково новообразувание. (Вж. „Целебната вода")

Друг е случаят с вече възникнал рак, опериран, с открити или не метастази. Лекуването с дестилирана вода в този случай също е логично и дава отлични резултати. То съвпада с общоприетата схема и приложе­ние на дестилираната вода със следните особености:

Лекуването на рак (установен, опериран, с метастази и др.) е по-продължително и обхваща месеци, дори година. Иначе казано, режи­мът на ползване на дестилирана вода става водещ за болния от рак.

Препоръчват се 5-седмични лекувания с дестилирана вода и почивка от 3 седмици. Нови 5 седмици и ново прекъсване от З седмици, общо над година.

Положителният ефект се „диагностира" условно, но достоверно: той съвпада с доказателствата за въздействието от прилагането на дестилирана вода. Човек, който е прибягнал до този режим, сам уста­новява, че лицето му се освежава (много важен симптом за болния от рак, чиято кожа и израз на лицето са характерни), очите му се проясняват, погледът става „по-младежки", започва да наддава на тегло (ако е отслабнал, както това е при раково заболяване) или да снема от килограмите, ако ги е натрупал вследствие на медикаментозно лечение и тумор, незасягащ храносмилателната система.

Уместна е комбинацията от няколко начина за лекуване на рака. Например използване на пръст от прясна къртичина за компреси на стомаха. Прясно изровена от къртица пръст се събира в торбичка от двойно хасе или тензух и се слага върху корема. Държи се дълго време. Приема се, че лечебното действие на тази пръст продължава 2 седмици.

Друго допълнително средство е пиенето по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди ядене сироп от черен бъз. (Вж. „Съкровището на черния бъз")

Алоето се употребява в „система" от билки и вещества, които заедно в единна лечебна съвкупност помагат на болния от рак.

Двеста грама листа от алое, очистени от бодлите по ръбовете и смлени, се варят на тих огън 1 ч заедно с корени от ранилист, бъзак и магарешки трън -по 50 г от всеки, всичко това 62 1 /2 л домашно вино и 2 кг мед. След като ври 1 ч, се прецежда през марля. Употребява се по 1 супена лъжица сутрин преди ядене. Пази се от прокисване.

Това е най-важната съставка в извънредно сложния план на Лечи­теля за лекуване на рак (включващ над 31 билки, лечебни растения различни вещества и пръст от прясна къртичина).

Особено важно е превантивността на тези и други подобни процедури, т. е. употребата им, преди да са налице симптоми на раково заболяване. Обикновено те се използват, когато заболяването е на­преднало или след като е извършена хирургическа намеса за отстра­няване на рака. Тази намеса, както облъчването на рака, променя нещо важно в хода на болестта. Лечителя препоръчваше да не се правят слънчеви бани на онази част от тялото, която се „проектира" върху рака, преди да са минали 3 месеца от прекъсване на лъчението. Това се отнася и за хирургическата намеса. Резонът е: скалпелът на хирурга, ако не е успял „рационално" да изреже тумора с евентуални разсейки (близки или далечни), е „нарушил" трагичното „равновесие" между агресивно разрастващия се рак и организма, който естествено се стреми „да го ограничи" (капсулира, калцира). Оттук и увереността, че в раковата агресия по-важно място заемат здравите тъкани, които „естествено" се противопоставят на агресията, отколкото самата тя с тенденцията да разруши организма.

Необходимо е да мине известно време след операцията, за да се възстановят „нарушените взаимоотношения" между рака и здравите тъкани. Какви са тези нарушения? Разрезът на хирурга действа извънредно „раздразнително" върху болната тъкан. Като отстранява рака, но все пак не го премахва тотално (както е много често, когато се налага лечение със средствата на народната медицина), неизрязаната, но „порязана" тъкан се „разлютява", „взаимоотношенията" й с останалите тъкани се влошават повече отпреди (т. е. здравите тъкани по правило губят предишната си и без това недостатъчна възпираща сила). В този временен хаос билковото лечение не може да се наложи така, както би се наложило, ако с него се започнеше още от самото начало. Мнозина народни лечители са песимисти: те смятат, че хирургическата намеса при лекуването на рака осуетява по-нататък действието на билковото лечение. Лечителя не беше така краен в схващанията си. Той вярваше, че след операция бързо (най-много за З месеца) се възстановяват „нормалните" съотношения между рако­вата и здравите тъкани и лечението с билки по схемата за борба с рака придобива цялата си сила. Положението отново е в ръцете на лечителя и болния.

Димков отдаваше голямо значение на „лапите", т. е. налагане на болното място" или корема с определени вещества, поставени в двойна торба (от хасе или тензух за определено време). Те са като че ли „варианти" на „облагането" с пръст от прясна къртичина. Най-препоръчителната лапа се състоеше от прясна неосолена извара, печен кромид лук и десетина сини сливи (кюстендилски). Тази смес трябва да се затопли до температурата на тялото и да се наложи на болното (оперираното) място и на корема. За разлика от прясната пръст от къртичина тази лапа се държи по-кратко време - 6 часа. Подновява се всеки ден.

Комбиниране на лечението с гладуване може да се осъществи само под наблюдението на специалист. Препоръчва се „средно" по продължителност гладуване - т. е. такова, което няма да доведе до изтощение на организма, а ще облекчи въздействието на дестилира­ната вода. Основанието изглежда елементарно, но засега то е най-приемливо: при гладуване ракът, макар и наравно с всички други тъкани на организма, се поставя на „изпитание". Той няма откъде да черпи ресурси за своя растеж. А те са далеч по-големи, отколкото при всяка друга тъкан. Лишен от тази възможност, ракът е принуден „да направи пауза". Това довежда не само до количествени промени на раковата тъкан (свиването й), но и до качествени: поразява се агресивната й жизненост, спъва се привичното й неутолимо разраст­ване. Създават се по-благоприятни условия тази тъкан да бъде поразена от въздействието на дестилираната вода.

Цялата процедура, продължаваща около 2 седмици, е голямо изпитание за болния, но в редица случаи, контролирани от специалист, това се оказва добър начин за спасяване. (Вж. „Целебната вода")

Това лечение на рака няма нищо общо с другото, което Димков е изложил подробно в своя знаменит тритомник „Българска народна медицина" - лечение, включващо 31 билки и 21 лечебни вещества.

Лечителя се отнасяше равноправно към своите открития, предла­гаше на всеки болен множество програми за лекуване, като му предоставяше правото сам да избере една от тях. Изборът почти всеки случай <е условен, защото болният не знае точно какво е състоянието му и кой от предписаните планове е най-подходящ. По този прост и естествен начин внушаваше на болния самочувствието, че може да влияе на болестта, да й въздейства дори с избор на лечение Така се постигаше най-важното: мобилизация за добронамереното съучастно съзнание за борба срещу заболяването.

 

Българският народ отдавна използва различни видове пръст (най-често глини от определени находища) за лекуване на някои болести Лечебният принцип е прост и нагледен: лечебната пръст се замесва като тесто, с нея се налага болното място (най-често натъртване, оток, хематом) и „компресът от пръст" изсмуква от тъканите болезненото натрупване. Почти във всяко селище има такива „глини", които се ползват с доверието на хората и се употребяват досега.

Какви са основанията на лечението с пръст? Не е ли то „бабешко" хрумване на неграмотни хора.

При Динков то беше част от философското му учение за света, живота, болестите и лечението им. Той препоръчваше задължително на всеки болен и здрав да „ползва щедрите енергии на природата", да бъде в постоянен допир с тях. Откъде идват тези енергии? Те са част от всеобщата вселенска енергия, която милиарди години движи, създава и руши космическите тела и се проявява под различни форми.

Какво представлява обикновената земна пръст? Тя е последствие от титанични (вулканични) сили, които са я пренасяли от място на място, променяли са ^ със страшната сила на огъня. Лечителя казваше просто и мъдро: „Пръстта е съхранила тези енергии и ги пази в себе си."

Оттук идва и пророческата му убеденост, че в природата всичко е живо, тоест носи в себе си някакъв вид енергия, която може отново да го включи в процесите на вечното движение и вечния живот. Именно в тези: енергии се крие лечебната сила на пръстта.

И днес човекът не може да обясни „магията" на пръстта. Но той не отрича нейното въздействие, защото то е показано в многовековния лечебен опит.

Калните бани, които са спечелили заслужена лечебна сила, са вид „лекуване с пръст". Това е най-простото доказателство за ефекта на пръстта, въпреки че лечебната кал не е само пръст и вода - тя съдържа различни минерали с лечебна сила. В много случаи ученият не може да определи доколко лечебността на една тиня се дължи на течната съставка в нея и доколко на пръстта (твърдата съставка).

Лечителят препоръчваше определени почви (пръст, глина) за лекуване. Изискваше те да притежават определени качества. Преди всичко да бъдат чисти. Пръст, с която нито човекът, нито животните са имали „вземане-даване". Обикновено това не са повърхностните почви (пръст с постоянен досег с въздуха), а тези, които встъпват в досег с въздуха, след като човекът започне да копае в тях. Лечителя наричаше подобна пръст „девствена". В много селища на България местните жители знаят коя пръст отговаря на тези условия и си имат нещо като „кариера", от която се снабдяват с нея. При набавяне на нужното количество горният слой на пръстта се остъргва. Изкопаната пръст се натрошава, за да може да бъде пресята. Самата пръст трябва да бъде нещо средно между глина и пясък. Точната дума на Лечителя е суглина. (Тази дума не се среща в нито един тълковен речник.) Тя трябва да се намира на много сухо място, където не е възможно да се задържа вода при валеж, за да не се разкашква.

Лечителя поставяше на второ място „по лечебност" бялата глина, която по селата се използва (вече рядко) за мазане на къщи. Подходяща за лечение е и глината, която той наричаше „чиста" - бяла или жълта.

Изкопана и пресята, пръстта е готова за лечение обикновено под една-единствена форма - компрес. Тя се приготвя лесно: полива се с малко вода и се замесва „като тесто". Получава се „тестяна маса", удобна за слагане върху която и да е част от тялото, като се използва тензух, хасе или друга материя.

Лечителя наричаше това лечение „глинени компреси". Препоръч­ваше го в случай на натъртване, неголеми отоци, подутини от ухапване (по-специално от скорпион) и редица други. Бе убеден, че глиненият компрес е извънредно полезен при упорити главоболия (мигрени), катар на стомаха, хроничен запек и диария.

Глиненият компрес помага при „директно налагане" (на главата или корема), а също и на други части от тялото, ако трябва да се лекува съответното място.

Ясно е, че във всички случаи въздействието на пръстта е непосредствено. В какво се изразява то?

Лечението с глина се схваща като метод, чрез който лечебното и енергийното въздействие на пръстта се „фокусира" максимално върху болната част на тялото. Иначе казано, лечението с глина е целена сочено използване на жизнените енергии, които се съдържат и се из­лъчват от всичко в природата.

Лечителя би използвал любимото си в такива случаи обяснение преливане на енергии. Това изглежда приемливо, защото въпреки директното поставяне на глината върху болното място няма пряк контакт между нея и засегнатия орган. Въздействието е опосредствено (освен в редки случаи на лекуване на натъртване на някои места). Сякаш от глината към човешката плът „потичат" потоци лечебна енергия, които облъчват болното място и му помагат да се възстанови. Влиянието е локално - то не прониква на голяма дълбочина. Компресът се поставя винаги върху болното място.

Предимството на компресите е, че нямат отрицатели и странични въздействия.

Продължителността на въздействие на глинените компреси е няколко часа. Знак за това е засъхването и вкоравяването на глината. Излъчването на лечебни енергии от нея е престанало и компресът се маха.

При замесването на глината за компрес на главата Лечителят препоръчваше „да се ръсне" малко оцет.

Чисто „механично" изискване е глината да бъде замесена при температура, близка до тази на тялото, за да се понася по-добре. В такъв случай водата за замесване, а също и оцетът трябва да бъдат топли.

Каква е продължителността на лечението? Различна и индиви­дуална, подсказва се от подобрението. Честотата е по един компрес на ден. Компресът стои няколко часа (до започване на съхненето на глината).

Лечителят препоръчваше много глинените компреси при главоболие (мигрена), запек, натъртване, лениви черва. Упоритото главоболие изисква продължително налагане с компреси.

 




Поделиться с друзьями:


Дата добавления: 2015-06-26; Просмотров: 381; Нарушение авторских прав?; Мы поможем в написании вашей работы!


Нам важно ваше мнение! Был ли полезен опубликованный материал? Да | Нет



studopedia.su - Студопедия (2013 - 2024) год. Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав! Последнее добавление




Генерация страницы за: 0.039 сек.