XV. Орфеова женитба со керка на арабска крале. 6 страница

Чи е ду две змии усрялилъ.» 480
Ги дучу, мале, фейска краля,
Та су порычи на негови деветъ юди;
Лю кога азъ презъ таму помина
Моя свирка да не слушетъ,
Лю да гледатъ любу да ми зематъ, 485
На негува столнина да я уткаратъ,
На нег’ изметъ да си чини.
Юди, мале, излягоха да ма чакатъ,
Да си зематъ моя арну любу,
На мен' това па умъ не си дойде, 490
Ам' утидохъ на край земя на цырну-ту моря,
Да си виде и фейска крала
Що чувякъ е и той на земя-та?
Та се сички утъ негу боятъ.
Лю що си, мале, утидохъ на цырну-ту моря, 495
Цырнуморски юди си ма посрещъ посрещнаха,
Язъ ги питахъ дека седи фейска краля?
Тие си ми не казаха дека седи тоя краля,
Лю си ми рекоха кой та врагъ тук' нанесе,
Да погубишъ тоя пырву любу, 500
Тоя пырву любу ясну сонце!
Какъ си язъ чухъ грабнахъ в' рыки свирка
Да засвире песна желувита,
Дано юди со песна се умаятъ.
Немой любу да ми зематъ. 505
Язъ си мале свирка свирехъ
Я юди ми се присмиваха!
Та се сички юди утъ моя свирка умаха
И паднаха на земя-та кату мыртви!
Утъ Богъ да найде стара юда Самувила, 510
Що си 6е с' три глави и опашки,
Имаше си и омесъ змийовити;
Нит' се ума, нит' на земя падна,
Лю си гледаше какъ да грабне моя любу.
Свиряхъ, мале, свирка, тамамъ три месеци, 515
Дуръ си ми се вейке дудя,
Та уставихъ свирка да почина.
Лю що си свирка зауставихъ,
Стара юда си закара моя любу,»
Уши хи запуши с' нехини змийни рыки, 520
Немой да слуше моя желувита песна
И назади пу меня да се вырне.
Лю какъ видяхъ, мале, чи ми любу нема,
На земя-та паднахъ и ми душе прималя,
Утмалъ душа приговорихъ: 525
„Утъ Богъ нашла стара юду
Стара юду утъ змия породена!
Што си грабна моя пырву любу
И хи сасъ рыки запуши ду тенки уши,
Немой да слуше моя желувита песна. 530
Да не се назади пу меня вырне.
Това утмалъ душе мале приговорихъ,
Та си станахъ и утидохъ при фейска краля,
Белки, рекохъ, си се желба нажели,
Да си ми даде пырву любу 535
Пырву любу отъ коя си сонце грея!
Окол' негув' стола си стояха моми
Моми все на отбуръ утъ кои си сонце греяше!
Близ' ду негу си стоеше и моя пырву любу.
Лю как си ма та виде сулзи хи затекоха' 540
Изъ очи си сулзи ронеше
Я сь уста си мощне желувиту ми продума:
„Утъ Богь да найдешъ, Орфенъ младъ свирелжиа;
Що ма отдели утъ татку и утъ майка,
Ти не си билъ вряданъ любу да си чувашъ; 545
Какъ ща седе ся тука сама самичка
Везъ татку, безъ майка още и безъ сестри
Кату утъ небе паднала!»
Какъ си, мале, язи чухъ тези лакардии,
Не можахъ на ноги да си стое' 510
Щахъ си падна таму да си умра!
Лю си ми утъ висе небу сила дойде,
Та си навырвихъ да си дойда при тебе, мале.
Белки нящу лякъ ми кажешъ,
Какъ да си любу кортолисамъ? 555
Лю що си утъ фейски сарая излязохъ
Дойде стара юда Самувила,
Да се мычи и меня да заприе,
И язъ на фейска краля изметъ да си чина;
Си искара ду нехина камбуръ сряла 560
Да ма усряли в' средъ сырце-ту.
Какъ си язи видяхъ стара юда'
Мощне се разедихъ, разлютихъ
Та си искарахъ ду моя маламна сряла
И усрялихъ стара юда в' средъ сырце-ту, 565
И си пырснахъ да си бягамъ низъ широку поля,
Немой фейска краля змии да си прати
Меня младу да погубятъ.
За три дни' мале' си при тебе дойдохъ,
Белки нящу лякъ си ми кажешъ, 570
Да си кортолисамъ моя пырву любу
Моя пырву любу' тоя милна сныха.»
Какъ си Орфенъ на майка говореше
Душе си му прималя'
Та си падна' умрялъ на земята! 575
Майка му се чудила що да прави
Що да прави що да стори?
Де си се наумъ науми,
Та си рука ду три юди все биларки'
Да си найдатъ билки лекувити, 580
Да си дигнатъ нехинъ миланъ сина.
Лю какъ чуха юди чи Орфенъ боланъ лежи.
Утидоха на тяхну берекетлия поля
Та набраха билку лекувити;
Пырва юда набра билка лекувита 585
С коя да гу дигне утъ потстели!
Втора юда набра билка лекувита,
Кога' иде при фейска краля,
Пырву любу да си тера,
Фейски сарая с' нея да утори, 590
Трета юда набра билка лекувита'
Кога грабне ду негуву си пырву любу
Утъ тая лекувита билка да яди,
Златни криля да му излязатъ,
Немой фейска краля да гу стигне, 595
Пакъ любу му да си земе
И негу младу да си погуби.
За день юди утидоха на тяхну берекетлия поля
Я за часъ се вырнаха утъ таму
И си дойдоха при Орфена свирелжия. 600
Орфенъ си на потстели зле лежи,
Ниту очи подигнува да погледне,
Ниту язикъ помырднува да продума,
Саму рыки си утъ земя удри!
Пырва юда си искара ду нехина лекувита билка, 605
Лю що му я ду носъ дупря'
Орфенъ си очи подигна,
Да си види стара майка що си прави?
Язикъ си помырдна и продума:
„Да си жюва, юду Самувилу! 610
Що си ма утъ потстели дигна
Со тоя билка лекувита;
Я' що ми трябува такавъ животъ,
Аку не ми кажете лекувита билка,
Какъ да кортолисамъ моя пырву любу? 615
Що си я запря фейска краля,
На негу изметъ да си чини.»
Юди си му велетъ и говоретъ!
Немой за това, Орфене, кахыръ берешь!
Ний имаме лекувити билки, 620
Лю ти се молба молиме,
Да си земешъ тоя златна свирка,
Да засвиришъ песна желувита,
Да се чуя дуръ на висе небу
Дур на висе небу при Вишню Богу, 625
И той тебе да пожала;
Кога идешъ при фейска краля,
И той да си прати ду негува ангела
На тебе ардамъ да си устори.
Орфенъ си услуше ду три юди, 630
Та си зе в' рыки златна свирка
Та засвири тая песна желувита,
Дуръ и планини-те още и камене-ту се разплакаха!
Песна си се чу дуръ на висе небу
Дуръ на висе небу при Вишню Богу, 635
Та и на негу се нажели.
И си прати ду негува ангела,
Да си чака Орфена при цырну-ту моря,
Кога иде при фейска краля
И той нящу ардамъ да му устори. 640
Орфенъ си вейке песна свырши,
Утъ юди си тера лекувити билки,
Тие му велетъ и говоретъ:
„Ний лекувити билки ща ти дадем',
Я ти кога с' невяста минешъ презъ наше поля б45
Нехинъ дувакъ да подигнешъ,
Да хи видим' бялу лику,
Да ли е тия мома спроти тебе?
Аку си е тия спроти тебе,
Ний дарба ща я дарим с' криля фыркати, 650
Да си фырка дуръ на синю небу,
Ниту пиле да я стига!
Тия нишанлия да си биде,
Да се зная кому любу си е.
Аку ли не си е спроти тебе, 655
Ний ща я сасъ сряли усрялиме,
Ти другу любу да си найдешъ
Другу любу спроти тебя.»
Ютговори Орфенъ младъ свирелжия:
„Тя си е любу спроти меня, 660
Биле и поубава утъ меня!»
Втора юда си му даде билка лекувита
И му вели ютговори:
„Кога идешъ при фейска краля
Тоя пырву любу да си терашъ, 665
С' тая билка фейски сарая да уторишъ.
Тоя любу ду сарайски порти стои,
Лю какъ ще порти уторишъ,
С лева рыка нея да закарашъ,
Я с' десна рака свирка да засвиришъ, 670
Тя утъ тоя песна да се умая
И пу тебе да си ходи:
Дуръ да поминешъ цырну моря
Свирка хичъ утъ рыка да не уставешъ,
Чи лю що ще си свирка уставишъ 675
Тия пакъ назадъ ща си се вырне!
Ега идете при цырну-ту моря,
Вишни Ангелъ ща си дойде ардамъ да ви устори.
Презъ широку моря да си ва прикара.
Трета юда си му даде билка лекувита 680
И му вэли ютговори:
„Кога моря поминете
Фейска краля тога на умъ ща му дойде,
Чи си нема тоя пырву любу:
Ща се мощне разеди, разлюти, 685
Та ша стане самъ да си ва гони:
Той ща може скору да ва стигне,
Чи си е на ноги мощне нишанлия!
Кога ва вейке наблизи да ва стигне,
Ядите вий тая лекувита билка, 690
Та ща ви излязатъ криля фыркувити,
Да си фыркате дуръ на синю небу;
Той неще може да ва стигне,
Чи си нема криля фыркувити,
Да си фырка дуръ на синю небу.» 695
Юди си му билки дадоха и си утидоха
Я Орфенъ не постоя, не почака,
Ам си зе ду негува златна свирка
И навырви да си иде при фейска краля,
Месецъ има ду негува столнина, 700
Я той си за день утиде ду цырну-ту моря.
Де излязоха ду деветъ цырну морски юди,
Не му даватъ да помине презъ цырну-ту моря.
Чудилъ се е Орфенъ що да прави
Що да прави що да стори? 705
Де му на умъ дойде що му казаха ду три юди,
Чи Вишни Ангелъ на ардамъ ща му дойде,
Гледа пу край моря белки види Вишни Ангела,
Я не може нийде да гу види!
Тога си зе златна свирка 710
Та засвири песна желустива,
Свирка свири и си песна напева:
„Ой ти Боже, Вишню Боже!
Прати си утъ небе ду тоя Вишни Ангела,
На мене малку ардамъ да устори, 715
Саму цырну моря да си помина,
Чи си ми юди не даватъ това моря да помина.»
Лю си Орфенъ пеена свырши,
Си погледа пу край моря,
Де си виде стара дяда с' брада ду ноги-те: 720
Утиде поклонъ да му се поклони,
Я стари дяду си гу пита:
„Ти ли, бре юначе, свиреше тая свирка
И напеваше тая желустива песна?
Коя се дуръ на висе небу слушеше 725
Дуръ на висе небу при Вишню Богу,
Та си прати меня ардамъ да ти сторе:
Що ардамъ утъ меня искашъ?»
„Ой ти, Вишню Ангеле, мой ардамжия!
Нищу другу неща да ми усторишъ: 730
Юди не ми даватъ моря да помина,
Да си ида при фейска краля,
Та си искамъ презъ моря да ма прикарашъ,
Юди зло да ми не усторетъ;
Хемъ ся да ма презъ моря прикарашъ, 735
Хемъ пакъ тука да на чакашъ,
Кога се вырнеме пакъ да на прикарашъ.
Стари дяду вишни Ангелъ нищу не устори,
Лю си седна на край моря
Та погледна криву каде деветъ юди; 740
Юди какъ си видеха вишни Ангелъ
Се скриха в' дыну-ту на море-ту.
Тога си Орфенъ моря помина
И утиде на фейскуви сарая.
Сарая беха заторени, заключени, 745
Утъ пазуфи искара билка лекувита
Та си с' нея утори фейски сарая
И си флезе фнетре фафъ сарая.
Никой си гу не виде,
Саде любу си му бе на чушмите, 750
Вода точеше на фейска краля.
С' десна рыка си обзе златна свирка
Та засвири тая желустива песна,
Любу му се мощне умаяла,
Та устави студна вода 755
И навырви след млади Орфена.
Ду кога си Орфенъ свирка свиреше
Тя си пу негу ходеше,
Низъ поля утъ лику хи сонце грееше!
Я лю кога си свирка уставеше 760
И тя си се назади вращаще,
Поля се с' темнилу облячаше!
За това си Орфенъ свирка не устави,
Все си свиреше песна желувита.
Пилци какъ си слушеха песна желувита 765
Сички пу негу ходеха,
И си сулзи изъ очи ронеха!
Ду кога стигнаха на цырну-ту моря,
Фейска кральа не обсећи
Чи си нема млада Орфеница. 770
Вишньи ангел си ги чакаше на црну-ту моря,
Лю какъ си виде Орфена
Чи си кара ду негуву пырву любу,
Му вели ютговори:
„Халалъ нека ти е бре, Орфене, мой изметъ, 775
Що ти чинихъ тука на цырну-ту моря,
Чи ти си биль юнакъ надъ юнаци!
Ду ся не бе никой утишелъ на фейска земя
Я ти си утиде и на фейски сарая,
Янкулува керка си си обзелъ; 780
Ти мощне касметлия ща си бидешъ,
Чи си тя има ду седемъ брата
Седем брата все духувити,
Лю що терашъ у тяхъ ща найдешъ.»
Юди какъ си чуха утъ дыну-ту на моря-ту 785
Излязоха с' ние очи накырвясали,
Зыби кырцнаха на Орфенъ юнака!
Я вишни Ангелъ пакъ си ги криву погледна,
И тие си найдоха дыну-ту на моря-ту!
Та си Орфенъ цырну моря помина. 790
Дуръ да иде на край моря
Фейска краля си обсети,
Чи си нема млада Орфеница!
Самъ си стана да ги гони,
С' ние нишанлии ноги си ги наблизи, 795
Вейке щеше да ги стигне.
Орфенъ си искара билка лекувита
Ти си яде и той и негуву любу,
На негу излязоха криля фыркувити,
Я що беше ду негуву любу криля не излязоха! 800
Чудилъ се е Орфенъ що да прави
Що да прави що да стори?
Де си му наумъ дойде,
Та си яхна ду негуву любу на негови рама,
Та си фыркна дуръ на синю небу. 805
Та испя на Вишню Бога песна мощне радувита,
Чи си гу е той куртолисалъ утъ морски юди.
Фейска краля утъ желба си душе придаде,
Утмалъ душе приговори: 810
„Орфене ле младъ свирелжия!
Мое царсту халалъ нека ти е!
Тебе наследникъ си уставемъ,
Чи си ти юнакъ надъ юнаци-те!
Ду ся не бе никой душелъ на моя земя 815
Я ти си флезе и в' мои сарая,
Та си обзе ду тоя пырву любу.»
Тога си Орфенъ стана фейска краля!
Ега утиде на юдинску поля,
На невяста си подигна аленъ дувакъ, 820
Да си видетъ юди ду нехина гиздавина;
Какъ хи се аленъ дувакъ подигна
Изгреяха ду две ясни сонца!
Юди си я мощне бендисаха,
На Орфенъ си велетъ и говоретъ: 825
„Жива да ти е, бре Орфене!
Тия си е спроти тебе,
Биле и поубава утъ тебе!»
Та си я дарба дариха
Дарба с' фыркувити криля 830
И тя си фыркаше дуръ на синю небу,
Ниту пиле си я стигаше.
Тога си Орфенъ фыркна с' негуву пырву любу
И утиде на негува стара града.
Вечеръ беше полунощи, 835
Ниту сонце, ниту месецъ греяше,
Утъ невяста две сонца греяха!
На негува стара града день си биде.
Стара му майка на дори излезе,
Да посрещне ду нехина сина сасъ млада невяста; 840
Какъ си виде млада невяста.
Чи утъ лику хи две сонца греятъ,
Мощне си я беяндиса,
На Орфенъ си вели ютговори:
,,Халалъ да ти е, сину, мое мляку! 845
Уста да ти се позлатетъ!
Чи си нашелъ любу спроти тебя,
Що приличе на наши сарая.»
На Орфенъ се уста позлатиха,
И му се ду днешни денъ позлатени! 850
Това е Орфенъ направилъ!
И е устанала тая песна да се пея,
Чи и той си песна миловаше.