Лекуване с глад

Почти всяка лечебна доктрина, основаваща се на гладуването, има амбиции за въздействие върху организма, като не само отстранява излишните мазнини, но и предизвиква ред други благоприятни влияния.

Гладуването е нещо повече от спиране на притока на храна към организма, защото засяга всички органи. Влияе им пряко - с настой­чивото „извличане" на излишните тлъстини, косвено - посредством измененията, които настъпват в целия организъм. Какво всъщност става с него по време на гладуването, човек разбира по няколко симптома. Един от тях е изхвърлянето на хранителните отпадъци. То продължава дни и седмици, след като притокът на храна е прекратен. Тези отпадъци „се рекрутират" от изграждането на излишъци (главно тлъстини) в организма. Това са отрови - в буквалния смисъл на думата. Почти всяка теория за лечебно гладуване обръща внимание на този факт и включва очистването на организма от тях като първостепенна задача. За Димков и последователите на неговата здравна доктрина беше важно да се прави клизма дори при еднодневно задържане на храната в организма.

Гладът е почивка за целия организъм на човека. Това е философ­ски въпрос, тъй като редуването на работа и отдих, на усилие и почивка е всемирен закон. Човешкото същество живее съобразно този закон: напрежение и отпускане, усилие и почивка.

Храносмилателната система има свой режим на усилие и отдих, маркиран е с периодичността на поемане на храната сутрин, обед и вечер. Стомахът започва да работи при поемане на храната или дори малко преди това, ако са налице определени дразнители, и продължа­ва, докато в него има храна - 1 до 4 ч. Процесът на храносмилането се пренася към дуоденума, тънките черва, а стомахът, изпразнен от храна, преминава в състояние на почивка.

Едно регламентирано, природосъобразно хранене неизменно включва паузи за всеки участващ орган. Но само те се оказват недоста­тъчни по ред причини, като най-важната от тях е дисбалансираното хранене - по обем, време (ритъм), състав и прочие.

Това са последствия от така наречения първи кръг.

Има и по-далечни: например промените, настъпващи в кръвонос­ните съдове вследствие на преяждане или пък нерационално хране­не - атеросклерозата; промените в дейността и показателите на черния дроб като последствия от непълноценното хранене - преяждане, изобилие от подправки или пък липса на определени съставки и т. н. С течение на времето тези промени трайно се установяват в поведението на човека като „болестни моменти". Те са последствие от храненето и не могат да не се повлияят от режима на лекуване с глад. Става дума също за вид почивка на органите, тъй като гладуването ги освобождава от участие в храносмилателния процес. Тази почивка много често се оказва достатъчна, а при лекарския контрол и провеж­дане на „класическо" гладуване с дозирани вземания на хранително-лекарствени вещества осигурява и оздравяване на съответния орган.

Съществува и трети кръг от въздействия и прояви при лекуване с глад. Те се отнасят до нервната система, мозъка и психическата дейност. Връзките на мозъка с храносмилателните процеси са преки. Преялият човек е нервно изтощен, а нередовно хранещият се развива психоза, характеризираща се с астения и неадекватно поведение.

Нервната система влияе до голяма степен върху храносмилането. Ако не се вземат предвид характерът на човешкото поведение, психология и съзнание, не може да се проведе целесъобразно лекуване с глад.

Дата добавления: 2015-06-26