Правила и препоръки

Първото изискване на Лечителя за провеждане на лечение с глад е човек да се ползва от съветите на лекаря с оглед правилното дозиране на глада и избиране на най-целесъобразния момент на започването му. Това означава човек да е наясно със здравето си. Лекуването с глад е изпитание за организма. То го лишава от приток на храни и може да бъде безопасно само при относително здраве. Парадоксът тук е, че човек предприема лекуване с глад, за да надмогне определена болест, а изискването за това е да няма болест. Всъщност става дума за уточняване на болестта, която ще се лекува с глад, и преценка Доколко лечението може да се понесе от целия организъм.

И в случаите, когато е налице противопоказание на лекуваното с глад заболяване, решение може да се намери в програмата за гладуване - продължителност, вид, начини на провеждане. Почти при всички заболявания, които могат да се повлияят благоприятно от глада, лекуването е възможно, стига да е целесъобразно.

Категорично противопоказно е лекуването с глад при язва на дванадесетопръстника, тежки случаи на захарна болест, туберкулоза, рак, изтощителни заболявания, които поначало пречат на организма да поема храна и предизвикват принудително гладуване.

Не трябва да се започва гладуване при язва на дванадесетопръстника, защото тогава настъпват промени в механизма на хранене­то, отделя се солна киселина (стомашен сок) в по-голямо количество (на първо време) и язвата се раздразва. И макар причината за нея д_а не е механична, а нервна, повишената секреция на стомашен сок й вреди. При такива случаи се изработва специална система на „меж­динни поемания" на малко храна, която тушира киселинното съдър­жание на стомаха.

Противопоказно е гладуването при тежки форми на захарна болест, защото неизбежно настъпва дисбаланс в захарното съдържа­ние на кръвта, което поначало при диабет е трудно регулируемо. Лече­ние чрез глад може да се предприеме единствено след стриктни наблюдения на болния и всекидневен контрол от лекаря.

Противопоказно е лекуване с глад при рак на стомаха и напреднал рак. Основанията тук са донякъде парадоксални. Всеки случай на рак на храносмилателната система е свързан с наложително гладуване най-често „по механични съображения" - стеснения по пътя на храносмилателния тракт. Организмът е принуден да гладува. Лече­нието на пръв поглед е като че ли „привеждане в ред" на принуди­телния глад. И все пак при лечебно гладуване на тежко болни от рак настъпват усложнения. Причината за това е гладуването на рака (по-агресивната тъкан), който се „озлобява" и „по-настъпателно" всмуква оскъдните запаси на организма, като прави още по-фатален принуди­телния глад на цялото тяло и ускорява трагичната развръзка.

Описани са множество случаи на излекувани от напреднал рак чрез гладуване. Но, изглежда, че това е „средноагресивен рак", който при лечебен глад изгубва способността да вегетира (да взаимства от запасите на организма), докато органите като цяло успяват „да изтърпят" гладуването. Този рак „умира от глад", защото се оказва по-слаб от жизненоважните органи на заболелия. По правило обаче раковата тъкан е необикновено агресивна и устойчива, макар и неорганизирана. Тя носи заряд от неконтролируема сила, с която разрушава всичко по пътя си, изсмуква и последната енергия на болния, като фактически потиска здравите тъкани.

Важен момент в лечението с глад е убедеността на страдащия че ще оздравее. Нищо по-естествено от това болният да иска да оздравее и ако приеме, че ще го постигне чрез глад, оздравяването е постигнато в някаква степен (теоретично макар). Става дума не толкова _За съгласие да се пристъпи към лечение с глад, колкото за убедеността, че то е необходимо и спасително. Самата процедура на гладуването е свързана с изисквания и извънредни усещания, които лесно могат да се използват от самия болен за самоубеждаване, че е предприел нещо извънредно полезно и резултатно.

И тъй като ползата от лекуването с глад е несъмнена, доказана в хилядолетната практика на човечеството, не е трудно болният да се изпълни с вяра и упование, да се мобилизира вътрешно с желанието да оздравее.

Човек, който гледа равнодушно на лекуването с глад, не може да има полза от него и по-добре да не се подлага на изпитанието, което го очаква.

При лечението с глад важи основният закон на всяко лечение: то е успешно само тогава, когато потърпевшият вярва в него и го желае с цялото си същество.

То трябва да започне със самовнушителни формули, като ги включва в общия дневен цикъл на поведение. Това са минути, в които болният убеждава самия себе си, че с всеки изминат ден състоянието му се подобрява, че предприетото лекуване с глад дава резултати, които го водят към пълно оздравяване.

Как да започнете гладуването?

По принцип - веднага, без уговорки, ако няма никакви противо­показания. Болният да бъде убеден, че му предстои премеждие (какво­то така или иначе е гладуването), и да му се създадат най-подходящи условия за лечение: спокойна обстановка, хигиенично помещение, чисто легло, отопление.

Допустим е някакъв преход към гладуването, за да се понесе по-леко сътресението. Но по принцип това не е задължително.

Лечението с глад е не само ограничение или прекратяване на ^храната, но и определен енергиен режим. Следователно гладуването следва да предвижда определена програма от движения - малки Разходки навън или в стаята, физически упражнения, дозирани разумно - когато няма възможност или сили за такъв минимум движения, Препоръчва се лечебен масаж на цялото тяло, на всички мускули, парадоксално е, но на лекуващия се трябва да се гледа като на новозаболял или „допълнително" заболял и да се предприемат различни процедури, облекчаващи положението му.

Ако получи изстиване на крайниците, което се среща доста често при гладуване поради прекъснатия поток на енергия, целесъобразно е да се правят слънчеви или водни бани, дозирани с оглед влиянието на слънчевите лъчи върху организма. Водните бани да бъдат на темпе­ратурата на тялото и да траят 10-15 минути.

Гладуването никога не е абсолютно - болният все пак „приема нещо". Преди всичко вода. Без нея гладът се превръща в самоубийство За предпочитане е болният да пие дестилирана вода. Така всъщност се съчетават две лечения: с глад и с вода (вж. „Целебната вода").

Препоръчва се също пиенето на дегазирана вода, която притежава определени лечебни качества, „синхронни" с лечението с глад. Тя се получава, като обикновената вода за пиене се загрява до кипване, веднага след това се покрива плътно с подходящ капак, достигащ до нивото на водата, и се охлажда.

Много добър ефект се получава, когато гладуването се съчетае с пиене на гореща вода (тя е отчасти дегазирана), за предпочитане -дестилирана. По време на гладуването всяка вечер се изпиват 6 чаши гореща вода лъжичка по лъжичка. Резултатът е обилно изпотяване. Болният се избърсва със суха кърпа, прави му се фрикция и ляга да спи.

Приложен самостоятелно, този начин на лекуване предвижда 20 изпивания на гореща вода (20 вечери) до 4 пъти в годината през равни интервали от време.

Най-подходящи сезони за лечение с глад, когато няма други показания, са пролетта (ранна) и есента (ранна).

При всички случаи на лечебно гладуване процедурата започва с клизма. Тя не само облекчава състоянието на лекуващия се, но подпомага изхвърлянето на всички излишни вещества (заедно с тях и токсичните), натрупани в тялото. Клизмите, правени всяка вечер, подобря ват състоянието на болния и засилват въздействието на цялото лечение. Те могат да бъдат от обикновена вода с температурата на тялото, но препоръчителни са и тези с отвара от лайка, съчетана с очистително (майчин лист).

Към водата за пиене (вън от процедурата с гореща вода) може да се капва лимонов сок или дори да се изсипва цяла чаша сок от портокал, грозде или мандарини. Това нарушава само условно процедурата на гладуване, тъй като става дума за поемане не на храни, на витамини.

По правило гладуването е лечебно средство при възрастните хора.

При децата то е противопоказно, тъй като носи големи рискове за организъм, който се намира в активно развитие, с нестабилизирани физиологични и биологични показатели. Изключение се прави само _при някои стомашно-чревни заболявания при децата, когато се налага освобождаване на стомаха и червата от бремето на храната - за кратко време.

Гладуването е сериозно изпитание за организма. Не по-малко от болестта, която се лекува с него. Задължително е да се следят кръвното налягане и пулсът. Симптомите на пулса се изразяват в неговото забавяне.

Могат да се появят и други обезпокояващи симптоми: треперене на ръцете, виене на свят, сърцебиене, отпадналост, неспокойствие. За лекаря не е трудно да си обясни причините за който и да е от тях. Това може да направи и болният. Те налагат преосмисляне на гладуването, а често и прекратяването му.

Продължителността на гладуването е един от най-важните пока­затели. Може да се направи известно степенуване: лекуващите се против затлъстяване могат да гладуват относително дълго без каквито ида било последствия. За останалите заболявания се налага индиви­дуална преценка.

Внимание! След 14-дневно лечение с глад на опасност се подлагат нервната система и мозъчните клетки. Това ще рече, че максималният срок на гладуване трябва да бъде 14 дни.

Когато за такъв период не е постигнат очакваният резултат, процедурата с гладуването се повтаря след определено време. По принцип повтарянето на процедурите с лечебно гладуване е неограни­чено по брой.

Полезно е също така да се преосмисли целият режим на живот На болния, за да се постигне желаното излекуване и след това то да се стабилизира. С други думи целесъобразно е целият живот на оздра­велия чрез гладуване да се промени, като се въведат гладни дни, които Да поддържат постигнатия ефект. Съвременният човек трябва да гладува „хронически", дозирано. Например 1-2 пъти в седмицата. Това могат да бъдат дни на разтоварващ порцион, например консумиране изключително на плодове („ябълков ден"") в настърган вид. Полезно участие в тези дни на разтоварване може да вземе прясното зеле - едно от чудесата на природата.

Човек може сам да прецени какъв да бъде денят за разтоварване Ако му се стори непоносим, да бъде въведен частично: например замяна на едно ядене със сурово зеле или плодове.

Същият ефект, особено при възрастни хора, има ограничаването на вечерята или практическото й изключване от дневния порцион Това се постига лесно с малко повече воля. Заспиването помага да се преодолеят реакциите от липсата на вечеря и последствията скоро убеждават човека в полезността на действието му.

В наше време лекуването с глад е спечелило безброй привърженици. В схващанията на много лекари то е нещо като „годишен отпуск", като начин човек да даде действителен отдих почти на всичките си органи.

Лечебният глад не изморява и не омаломощава. Но това е така само в случаите на уместно гладуване.

Все още съществуват различни рискове при провеждане на лечебен глад и затова се налага вариантът на постоянното недояждане като най-подходящ и безопасен. Става дума за такова стабилно раз­пределение на храната - закуска, обед, вечеря, което поддържа прие­мането й близо до прага на глада и се съчетава с 1-2 гладни дни седмично.

Когато тези дни се утвърдят в жизнената програма на човека, те стават незабележими, лесно се понасят, а с течение на времето (изглежда, и условно-рефлекторно) се създават трайни навици.

Дата добавления: 2015-06-26