Смъртност

Вой

Лов и хранене

Вълкът е хищник. Глутниците вълци ловуват всички едри растителноядни в своята територия, докато самотните вълци са по-склонни да се хранят и с по-дребни животни. Методите за ловуване варират от изненадващи нападения до продължителни преследвания. Чрез взаимодействие в глутницата вълците могат да преследват едра плячка с часове, преди да се забавят, но успехът е сравнително нисък. Самотните вълци хващат дребни животни, като скачат и ги притискат към земята с предните си лапи (мишкуване), техника, характерна също за лисиците и койотите.

При нападение вълците обикновено се насочват към врата, гърлото и страничните части на животното. Глутниците най-често убиват слабите, възрастни и болни животни, тъй като едрите и здрави екземпляри им отвръщат, като понякога нараняват и дори убиват ловуващите вълци. Някои изследвания показват, че едва един от десет опита за убиване налос от глутница вълци завършват с успех. Всеки вълк се движи в лек тръс и стъпва точно в стъпките на водача. Така образуваната права линия от стъпки създава впечатление, че е вървял са­мо един вълк. Щом открият жертва­та си, един от тях я подгонва на­стойчиво и мълчешката. Останали­те вълци се пръскат наоколо и чакат жертвата да мине близо до тях. Ако тя има късмет да избяга от устата на първия преследвач, почти няма възможност да стори това от следващите вълци.

През тежки зими вълчата глут­ница изминава денонощно десетки километри в търсене на плячка. Тя издържа по цяла седмица без храна, но когато я намери е ненаситна.

Диетата на вълците включва, но без да е ограничена до това, едри бозайници, като елени, лосове, бизони и овцебикове. Те ловят също и бобри, зайцевидни, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5–5 kg месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10 kg наведнъж. Понякога вълците крият част от недоядената плячка за запас - отмъкват я в някоя яма и я покриват с нещо. В случай на неуспешен лов се връщат при тайника и изравят скритата храна.
Оцеляването на глутницата зависи от размера на ловните й територии, затова вълците ги бранят на живот и смърт. Границите си маркират, като препикават пънове и едри камъни и известяват съседите си относно своите права с вой.

Вълците са известни със своя отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Първо трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката си. Всъщност е известно, че другите животни дори не реагират на звука. Може би те просто не правят връзка между него и хищника.

Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контактуват помежду си. Трудно е да се измисли по добър начин за комуникация във вълчата глутница при големи разстояния или в гъсто залесен район. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Въпреки това воят се наблюдава и когато глутницата е заедно, така че той трябва да има и друго предназначение. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев.

Според някои хипотези груповото виене заздравява социалните връзки и другарството между вълците, подобно на груповото пеене при хората. Воят може да бъде и форма на обявяване на права върху територията. Изследвания показват, че за доминиращите животни в глутницата е по-вероятно да отговорят на човешка имитация на съперническа глутница, когато са в собствената си територия.

Вълците вият по-често вечер и рано сутрин, особено през зимата и пролетта. В края на лятото малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул. Може би те се опитват да влязат в контакт с отсъстващ член на глутницата.

Вълците често вият, когато защитават нещо, например прясно убита плячка. Когато се опитват да избегнат конфликт с друга глутница, те вият по-рядко.

Обикновено вълците живеят 6–9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.

Основните фактори за смъртността на възрастните вълци са ловът от хората, автомобилните катастрофи и нараняванията от ловувана плячка. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, включително краста и бяс, като понякога предизвикват срив в популацията в даден район. Вълците се адаптират сравнително лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад е необичаен. Могат да запазват популацията си под силен натиск, стига алфа двойката да не бъде убита. Ако един вълк бъде хванат в капан и не може да се измъкне от него той пригризва лапата си и така излиза от него.Може да ви се стори много странно,но е истина.За да не бъде в плен той е готов сам да се нарани.Ако това се случи и се измъкне той ще оцелее близо 1-2 седмици.Предпочита да е на свобода през това време отколкото да е в плен.

Дата добавления: 2015-05-08