Вълците митологиите и религиите

Canis лупус Arctic вълк

Капитолийската вълчица, кърмещаРомул и Рем.

В много евразийски митологии вълкът е приеман за родоначалник или за възпитател на родоначалника на племето. Освен древноримския мит за Ромул и Рем, отгледани от вълчица, съществувадревноиранска легенда за вълчица, откърмила царКир. В китайска хроника от 7 в. за прадедите натюрките, пък се разказва, че те били изтребени от враговете, освен едно момче, откърмено от вълчица, която впоследствие става негова съпруга и му ражда 10 сина — основатели на тюркските родове. Сред азерите са запазени следи от култ към вълка (Боз Курт - сивия вълк); култ към вълка има и при башкирите — етнонимът башкорт („главен вълк“) се отнася за огузкия клон на тюркските племена. В монголската митология е известен вълкът-прародител Борте-Чино; айну в Япония също смятат, че водят произхода си от съюза между подобно на вълк същество и богиня. В някои северноамериканскииндиански племена битуват аналогични митове за произход от вълци (родовата групакагвантани от племето тлинкит, племето нутка и др.). Според Страбон даките наричат себе си вълци (δáοι), а Херодот казва, че всяка година неврите се превръщат във вълци. Последното се предполага, че е във връзка с годишен ритуал, свързан с намятане на вълчи кожи и поставяне на вълчи маски. Боговете Зевс и Аполон в древногръцката митология са почитани и с епитета „Ликейски“, т. е. „вълчи“.

Шлем и яка, изобразяващи вълк на индианското племе тлинкит. Музей на Америките, Мадрид.

Представите за превръщането на човек във вълк са много стари и разпространени. Според тюрките всеки шаман може да се превърне във вълк. Известни са славянските вярвания за хора-превъплъщенци, които могат да се превръщат във вълци — т. нар. върколаци. Подобни вярвания са известни и сред балтийските народи (вилктаки - при литовците) и Западна Европа. Известно е сведението на кремонския епископ Лиутпранд за Боян Магьосника, син на Симеон, който се „изучил в правенето на магия дотам, че можел изведнъж да се превръща във вълк, както и в най-различни други зверове“. Днес образът на върколака е широко експлоатиран от литературата, киноидустрията и масовата култура изобщо.

В индоевропейската традиция образът на вълкът се разглежда главно като свързан с воините.Троянецът Долон ходи наметнат с кожа от сив вълк, което според някои изследователи има в основата си ритуал, при който воините се преобличат къто вълци. Вълкът има важна роля в култа на римския бог на войната Марс, в скандинавската митология спътници на върховния бог и бог на войната Один са вълците Гери и Фреки, наричани негови „кучета“; в една от сагите берсерките са наричани „ulfhedinn“ или „вълчи кожи“. Едно от прозвищата на Бхима, герой-воин от древноиндийския епос „Махабхарата“, е Врикодара - „имащ вълчи корем“, а прякорът на грузинския цар Вахтанг І Горгослани, означава „вълкоглав“. Представите за вълка и особено за вълчата глутница като единна воинска дружина са разпространени и сред хетите — техният цар Хатусилис І се обръща към войската си с „род на вълка“. Подобни представи са известни и сред сваните в Кавказ. По време на атака тюркските воини имитират вълчи вой, с цел да сплашат врага.

Сред някои славянски народи съществува представа за вълка като унищожител на демони. Така например украинците вярват, че ако гръмотевицата и вълка не унищожават дяволите, те ще станат толкова много, че няма да се вижда земята. Подобно вярване има и средгерманците, а руските казаци вярват, че Господ заповядал на вълка да изтребва дяволите.

Същевременно във вярванията вълкът е приеман и като особено опасно, демонично животно, символизиращо злите, заплашващи хората, сили. Типичен пример за това е вълкътФенрир в скандинавската митология, в която има още два чудовищни вълка - Скол и Хати, преследващи слънцето и луната. Етруският бог Аита, владетел на царството на мъртвите, е изобразяван с „шапка“, направена от вълча глава. Сред инуитите е разпространена представа за чудовищния вълк Амарок, а в митовете на индианците алгонкини се разказва за вълк, брат на културния герой и трикстер Манабозо, който става владетел на царството на мъртвите.

С вълци са сравнявани и поставените извън закона и извършилите особено тежки престъпления спрямо обществото хора. Примери за това са древногръцкият първи цар наАркадия Ликаон (името му означава „човек-вълк“), тракийката Харпалика („граблива вълчица“) и др. В Древна Гърция престъпниците могат да намерят сигурно убежище в храмана Зевс Ликейски. На скандинавския Один са принасяни в жертва хора, „станали вълци“, т. е. извършили много тежки престъпления. В древна Исландия съществува специалния юридически термин „мордварг“, съставен от думите „убийство“ и „вълк“. С него са обозначавани убийците, които убиват беззащитни хора след настъпването на тъмнината и впоследствие се опитват да прикрият престъплението си.

Християнството определя вълка като символ на дявола (Августин Блажени пише: „Кой е вълкът, ако не дяволът?“^[1]) и най-вече на еретиците. Апостол Павел сравнява еретиците с „люти вълци“ (Деяния 20:29), подобни сравнения използват и св. Климент Охридски^[2],Презвитер Козма и др.

На по-късен етап вълкът преминава в европейския приказен фолклор като отрицателен, често леко глуповат герой.

Дата добавления: 2015-05-08