Нравствената сила

Сред най-ярките примери на ясновидство Лечителят поставяше сънищата. Бе разработил едва ли не цяла „наука" за тях, за степента на прозрение, която достига този или онзи сън, за автентичността ^ „указанието", което (при дадени обстоятелства - време, място, личност) имат компонентите на всеки сън, за различните значения, които може да таи едно и също съновидение.

Особено високо, страхопочитателно дори, ценеше сънищата, които наричаше пророчески. Веднъж ги определи като сънища, които се сънуват два пъти, в две последователни нощи, по един и същ начин, _с еднакво участие и прокоби. Друг път - като сънища, чиято прорицателност се определя на първо място от оня, който ги сънува. Т. е. оценяваше съня в неговото най-важно измерение - „сбъдваемост" (прокоба, прорицателност), като дар Божи, с който е сподобен сънуващият. Такива бяха сънищата в свещените книги, както и зачетените от внимание и уважение сънища (съновидения и съногадания) у големите представители на тайнствените науки - Рудолф Щайнер, Елена Блаватска и пр.

„Сънят над сънищата" - ако може да се каже така - за него бе съновидението на Навуходоносор, разгадан от пророк Даниил (Библия, „Даниил").

Страшният сатрап сънувал сън „...от който духът му се смути и сънят му побягна от него" (Даниил, 2:1). Озадачен, да не се каже и изплашен от странния сън, деспотът повикал всички гадатели, вражалци, прорицатели и пр. Постъпил хитро: само загатнал, че е озадачен от съня, но какъв точно сън сънувал - поискал да кажат те. „Що за гадатели ще бъдете, ако не можете най-напред да познаете какво съм сънувал, и след това да разтълкувате какво означава този сън?" Тъй като били безсилни го да постигнат, цялата тълпа гадатели се оказали осъдени на смърт и изкарани вън от залата.

Даниил се заловил да разгадае съня. Бог му помогнал да постигне това в краткото си усамотение. Щом бил сподобен с правдата на този странен сън - странен и велик, сякаш само затова, че бил сън на сатрап и самодържец, какъвто по кръвожадност и жестокост не е имало, Даниил се явил в него.

С какво въодушевление Лечителя преразказваше тази история - едно от сказанията, придобили голяма популярност във времето сред всички хора.

„ Твоето видение беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, ^и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите и ръцете му - сребро, коремът му и бедрата му - медни, пищелите ^МУ железни, нозете му част железни, част глинени" (Даниил, 2:31-33).

С други думи Навуходоносор сънувал статуя великан, подобна на воин, сглобена от няколко метала и глина. Това само по себе си не би могло да уплаши никого, проста и елементарна е символиката на образа. Страшно е онова, което се случва: от планината се отронва огромен камък, без някой да го е бутнал, понася се с гръм надолу и като удря златно-сребърно-медно-желязната статуя в краката, я превръща в прах.

Сънят изглежда разбираем сам по себе си. Той „предсказва" края на царя, съсипването на неговото страшно кърваво царство и края на жестокото му управление. Това е, така да се каже, символична победа на справедливостта, за която пръв узнава оня, който вижда символиката й - сатрапът.

Сънят е възкресяван безброй пъти през вековете, за да потвърди аналогични събития, а именно - крушението на сатрапската власт.

Как го тълкуваше Лечителя, който с такава радост напомняше за „символичното събитие", изразяващо тържество на правдата - над всяка жестокост и насилие. Към кого можеше да отнесе колоса и неговия „заслужен" крах?

Символно-прокобното значение на всеки сън се определя от съдържанието му. Но не по-малко важно е кой, кога, при какви обстоятелства го сънува. Така е, защото съновидението наистина е прокобно и „предрича" важни неща за сънуващия. Съновиденията са самосъхранителни и фатални и човек трябва винаги да ги взема предвид. А когато овладее и изкуството да ги разгадава, той си помага незаменимо.

Димков ценеше сънищата преди всичко като конкретни „сиг­нали", които могат да бъдат най-прости символи - тъкмо те са в народните тълкувания.

Ред предмети и явления са еднозначно прогностични. Например във всички тълкувания в България да сънуваш мечка, бивол и ред други животни - означава заболяване. По-специално мечката е „абсолютна прокоба" за болест.

„На път да заболее" - може да означава за тълкувателя сигнал на вече започнало заболяване, което още не се е проявило, но ще се прояви непременно. И се проявява. Разбираемо е, а и доказано от изследванията, които дори „локализират" предстоящото заболяване съобразно съдържанието на съня и постъпилите за него импулси от съответния пострадал орган.

Особено внимание отделяше - при тълкуване на един сън и особено на отнасящ се до здравето - на самочувствието на сънуващия, на неговата разтревоженост или, обратно - прими­реност. Намираше, че самочувствието в най-висока степен предоп­ределя прокобата на съня. Важи особено за сънища, в които отсъст­ват логични основания за страх - няма ги символите на болест, беда, нещастие и пр., отсъстват и действия с аналогична прокобистика. Остава само неясното, но душевно аргументирано наличие на безпокойство, чувство на запрашеност и по-нататък - усещане за неотстранимост, за фатум.

Фамозният сън на Навуходоносор сам по себе си не съдържа нищо умопомрачително: златно-сребърно-медно-железен истукан - то може да въодушеви дори сънуващия за достъпа му до такова видение. Приемливо, макар и с известни уговорки, е разбиването на статуята: от планината се откъсва скала и я помита. Всичко засяга статуята, а не сънуващия, но той се сепва, разтревожен от съня, осъзна­ва се като застрашен, едва ли не от заговор против себе си, изживява истински страх, което се доказва с жестокото му решение да избие гадатели, вражалци, оракули и пр., които нямат никаква вина. Но жестокостта издава смъртен страх, а страхът е слабост.

Мисълта е може би енергия, която човек е съумял да „материализира" в словесно звучащи знаци и да препредава чрез тях - около себе си и далеч от себе си - формиращите се у него мисли.

Лечителя използваше щедро понятието духовна енергия. Бе възприел (и навярно неслучайно) да обозначава промените в този свят като израз на промени - преливания, вливания, пренасяния, съсредоточаване и пр., на енергии.

Най-важни са духовните енергии - т. е. онези потоци от I влияния и въздействия, които могат да се излеят върху човека или Човек да излее върху другите, като използва мисълта и съпро­вождащите я феномени. Най-важният сред тях е безпрекословната Увереност, че онова, което се върши, е възможно, оправдано, Нужно, полезно и пр.

„Когато разсъждавам за нещо, спомням си и обмислям нещо, свързано с някого, и този някой приближи до мен или мине, без да спира край мен - той бездруго е облагодетелстван да разчете мисълта ми и я усвои, много пъти съм се уверявал в това, - минаващият (а той е най-често близък човек) „прочита" мисълта ми и узнава онова, което изразявам чрез нея." Провежда се „кратък разговор", доказващ въз­можностите на мисълта да се предава от човек на човек, без да се произнасят думите, които я обозначават.

Това бе негова твърда убеденост, която се въодушевяваше от импулси на волята му и на свой ред го зареждаше с ярка жизнерадост, крепеше духа и вярата му, както нищо друго. „Аз съм силен с мисълта си, защото чрез нея мога да пожелая всичко, което е според силите ми и след като го пожелая и възприема като възможност - да продължа и по-нататък и го постигна напълно."

Правилата на волята, самовнушението, ангажирането на мисълта в делото ръководеха всяка постъпка на Лечителя. Тъкмо това и създаваше впечатление за някакво постоянно чудотворство и ясновидство около него. Сякаш виждаше онова, към което се запътва, и продължавайки с мисълта си в тази посока, го постигаше почти така, както човек стига до сбъдване на малко чудо.

Животът му бе съставен от постоянно редуващи се чудеса, напътствани от някаква мъдра духовна енергия.

Както бе споделял много пъти - изживяваше живота си като поредица сбъдвания, за които допринасяше сам лично не по-малко, отколкото правеха различните благоприятни обстоятелства.

- Познавам чувството на сполука - по-скоро предчувствието на сполуката точно както зная силата на зрънцето вяра във всяко оздравяване, оспорено от жестока и дълга болест. От вярата може и трябва да „израсте" оздравяване. И израства. От увереността ми в онова, което предприемам, следва да се появи сполука; предчувствам я щастливо и отчасти рисковано, преди още да е постигната, но предугаждам, че е постижима, и вървя смело към нея.

Този начин на живот и работа смяташе за справедлив и естествен, хармонизиращ с човешката същност. И го препоръчваше на всички, които можеха да го следват.

Нещата при него започваха с проникновението на увереност, от която се отива надалеч. Ценеше я високо, не си позволяваше никакви шеги" с нея, все едно за какво ставаше дума. С леко или тежко заболяване идваше човек - той заставаше с еднаква, неизменна сериозност пред него и не си позволяваше никакво „отклонение", докато не стигнеше там, закъдето го запътваше повелята на нуждата.

Веднъж дойде учителка, заболяла от болест, нелечима според каноните на традиционната медицина. Лечителя я прегледа, установи от какво е пострадала, даде си сметка, че болестта отписва от живота оногова, когото порази. С неизменен израз на горчива и сериозна доброта каза на жената:

- На тебе са ти говорили за тази болест...

- Аз ще умра - прекъсна го тя, вметвайки с някакво почти гневно раздразнение.

Остави без последствие тази реплика и продължи:

- А можеш да се спасиш с дълго и трудно лекуване: не месец-два, а цяла година. Ако приемеш изпитанието и се въоръжиш с воля, готов съм да бъда до тебе!

***

Придаваше увереността си на всички хора, с които го свързваше работата му (а те бяха хиляди!). Съветваше и тях, както и себе си -преди всяко дело да се преизпълват с вяра в него, докато постигнат предчувствието на сполуката. Въпросното особено състояние бе и част от неговото ясновидство, тъй като то особено действено го крепеше в усилието да се постигне каквото и да било.

Чувство на увереност изискваше от всички, заели се с важна и сериозна работа. То се поражда от мисълта за успеха на работата и от увереността (също мисъл!) за нужност и сполука.

Дата добавления: 2015-06-26