Вярваше в усъвършенстването

Той таеше дълбоко в себе си увереността, че човек непременно ще се промени - към по-добро, и че тези промени могат да се окажат съвсем чудновати. Но обясними! Струваше му се например, че човешкото зрение може да се усъвършенства дотолкова, че да прониква и през плътни стени, да вижда далеч напред през всякакви прегради.

Вярата му в това почиваше не на някакви установими материални изменения на очите, а на изтъкване духовната същност на човека. Очите му са всъщност част от мозъка (ембрионалното развитие на човека убедително доказва как се постига това!), а от мозъка тръгва и Мисълта, и духовното възмогване на човека. Така че едно духовно извисяване и прорицателно усъвършенстване ще прибави към Днешното зрение на човека и способността да вижда много повече, отколкото може днес. Зрението като способност се измерва с ред особености у различните животински видове - зоркост, далекогледост, обемност, познаваемост и пр. Към всичко това, и като върховна възможност у човека, кога да е, ще се придаде и духовност, която ще надмогне ред ограничения, които сега изглеждат неотстраними.

Ще стане почти така, както го прави - в схващането на ясновидците - астралното тяло. А то пък е онази призрачна сянка която в живия човек напълно се слива с физиката му, изцяло го „покрива" и в мига на смъртта се отделя от физическото тяло и заживява самостоятелно и безсмъртно, тъй като нейните достойнства са къде по-висши от особеностите на тялото. Макар да подражава на несъвършеното тяло, астралното изпъква със своята необикновеносг. То сякаш носи очертанията на тялото, с което цял живот е било слято, но едновременно бързо мени контурите си, притежавайки прозрачна плътност - през него може да се мине (например тичащи живи хора, които бързат да дадат помощ на умиращ човек - т. е. на „другото" тяло според описанията на Раймонд Мууди). И обратно, астралното тяло може „да прелети" през друго тяло (на жив човек) или през различни прегради. Създава се нова представа за взаимно проникване (преминаване) и в двете посоки, при което живото тяло не усеща преминаването на астралното (свое и не свое), а астралното не се „накърнява" при преминаване например на тухлени стени и пр.

Астралното тяло притежава способност да вижда, както може да се предполага, със същото онова, с което е виждало приживе, макар и в друг вид - лабилната локализация на способността да се възприема у него сякаш е навред, всяка частица притежава способността да вижда и дори в мястото на очите му е съсредоточено зрението.

Всичко това предстои да бъде уточнено и навярно ще бъде сторено бързо, като един вид компенсация за вековете неясности и „магии", които са съпровождали любопитството на човека. И навярно когато човек го проумее, той вече и ще го притежава като способност.

Веднъж Лечителя бе отишъл твърде далеч в своята мечта за бъде­щия човек, уповаваща се на оскъдните, но автентични доказателства за предстоящ просперитет. Изказа предположение, че в бъдеще - може би не толкова далечно, колкото може да се помисли - човек ще бъде в състояние да се издига над себе си с движения на ръцете. Ще стане възможно след съответни изменения на човека, засягащи тялото му-Предстоят промени от духовно-астрален порядък, които човек „заслу­жава" поради духовното си развитие. А също може би (веднъж той го формулира много ясно) като компенсация за онези „загуби", които е претърпял исторически през цялото време, докато (успоредно с животните) се е развивал и усъвършенствал (животните - физически, човекът - духовно и физически), а по-точно - губил е ярките особености на инстинктите (толкова силни, спасителни, насъщни при животните), осо­бености на чувствителността и сетивните органи.

Когато разказваше за очакваните промени (в които без всяко съмнение бе дълбоко убеден), той се уповаваше на духовното усъвършенстване на човека, а и поставяше това усъвършенстване -като призвание и съдба - в причинната обусловеност на промените, които се очакват.

И през цялото време все повече и повече ще се извисява най-важното у човека - неговата мисъл, съзнанието, „обемащо" света и проникващо в него. Тържествуващата човешка мисъл, използвана по предназначение, ще осигури тези чудеса, ще изведе човека до тези висини. И точно това ще бъде съдържанието на неговото по-нататъшно усъвършенстване: да се създаде, да се постигне едно човечество, достойно за себе си - основания за което е дал сам Бог, като е създал мислещо същество.

Животът на човека досега е бил не само определена дейност, свързана със самосъхранението и опазването на рода, а преди всичко нестихващо любопитство на човека - да опознае и обясни себе си. От това винаги будно и неутолимо любопитство резонно и постоянно е произлизало желанието да се променят нещата в живота.

Такъв характер са имали и най-баналните констатации на всеки човек. То е и оправдание за присъствието му на този свят и извинение за всичко, което успява да стори.

Дата добавления: 2015-06-26