Природните енергии 1 страница

Нервна система

Болести на кръвообращението

Те също се повлияват много добре от гладуване. Някои случаи са ясни сами по себе си: затлъстялото сърце губи тлъстинните отлага­ния, които парират работещата му мускулатура; атероматозните отла­гания по стените на кръвоносните съдове - причина и израз на атеросклерозата - намаляват в резултат на гладуването както поради спрения приток на храна, така и поради особения режим, който гладуването създава за цялото тяло и особено за кръвоносната система.

Високото кръвно налягане също се нуждае от няколко дни глад в годината. Механизмът на ползотворното въздействие тук е сложен и свързан със състоянието и промените на нервната система.

Тя се укрепва от разумния глад. Тук философията на въздейст­вието е странна. По принцип нервната система носи главния риск на гладуването (например след четири седмици гладуване настъпват необратими промени, катастрофални за човека); в същото време при дозиран глад мозъкът „просветва" и пръв подава сигнала на ободряването, повишената работоспособност и доброто настроение.

- Някои ваши разсъждения за живота, боледуването, оздравя­ването, стареенето и пр. създават впечатление, че разглеждате човека като самостоятелна система от витална енергия, която се изразходва (изчерпва) в процесите на живота, при боледуване, преумора и пр., но същевременно се и възстановява.

- Човек наистина е система от енергии. Болестта пък е като „късо съединение", предизвикващо бързо изразходване на тази енергия -вид изпразване на акумулатора.

- Храненето ли „зарежда" акумулатора?

- То е един от начините да се попълват загубите на витална енер­гия. А че е необходимо такова попълване, не го оспорва никой. Човеш­кият живот от известна гледна точка е постоянно зареждане с енергия, която непрекъснато се изразходва, но в самия човек винаги остава определен запас, „като мая", от която той загребва, за да се преизпълни отново и отново с живот. Най-сетне в старостта въпросната енергия _ГО напуска окончателно и той си тръгва...

- Определяте болестите като „бързо изпразване" на акумулатора на живота. Оттук е важно и „пълненето" на акумулатора. Какво друго, освен храната?

- Тя е най-важното! Това е всекидневно зареждане на човешкия организъм с енергия. От седем десетилетия предпочитам вегетарианската храна, познал съм предимствата й, човешката й целесъобразност и я препоръчвам на всички.

- Повечето хора я свързват в представата си с нещо като диета, пост - т. е. нещо, което повече „наказва", отколкото засища?

- Погрешна представа! Вегетарианското меню е богато, напълно достатъчно и пределно целесъобразно.

- Човек е единственият животински вид, който може да бъде и вегетарианец, и месоядец.

- Роден е да бъде вегетарианец.

- Но не е. Защо?

- Месоядството е също сред заблудите на човека, понякога негов грях и винаги риск за здравето му. Причина за безброй болести. Ако приемем, че животните не боледуват (и наистина теоретически не би трябвало да боледуват, човекът им е „присадил" това нещастие!), и отнесем същото към човека (а имаме основание да го направим), ще стигнем до подозрението, че човек е започнал да боледува, откакто е станал месояден.

- Предполагате, че човек е започнал историята си с вегета­рианство?

- Трудно е да се определи, но повече съответства на неговата природа от месоядството. Философският анализ на болестите го Доказва. Лечебните средства са предимно „вегетариански" - т. е. от растителен произход. Това също значи нещо! Тази храна като цяло е»по-толерантна" към човека, особено към боледуващия, още повече -^към боледуващия с разстройства в храносмилането и жлезите с вътрешна секреция. Вегетарианската храна може да се „визира" в далеч ^по-широки граници, отколкото храните, свързани с месото. Вегетариа­нецът не е принуден да прави онези тънки сметки на калории, подобно на месоядеца, при това винаги със съмнение, че постъпва добре. Той може да яде „повече" от месоядеца и да не се жертва в разни Това е твърде важно в днешно време, когато науката за храненето г люшка насам-натам от случаите на болестно свръхзатлъстяване в случаите на „чисто" гладуване...

- Възможно ли е билките да се поемат от човека сурови?

- Да. И е желателно, тъй като в този случай се оползотворява почти така, както зеленчуците - главна съставка в храната на вегетарианеца. Препоръчвам на всички нуждаещи се да се хранят с пресни билки!

- Възможно ли е?

- В определени случаи напълно! Например глухарчето е билка, която може и трябва да се консумира от всички - като започнем от децата и свършим с престарелите простатици. Ползата от това „суровоядство" е неоценима.

- Цялата билка ли?

- Да. Листата преди всичко, които са пребогати на витамини, а съдържат и ред още лечебни съставки. Особено корените! Почти през цялата година, което не важи за всички билки, тъй като последните се събират обикновено наесен. Вадят се за сушене и съхраняване. А за ядене са пригодни по всяко време. Ето: излизаш в планината, освобож­даваш се от всички грижи, любуваш се на природата. Изведнъж попа­даш на глухарче. Това е непретенциозна билка, тя расте бурно, бързо се разсейва, така че може спокойно да се изкоренява. Коренът се измива добре и се хрупка. Малко нагарча, но е с приятен живителен вкус! С повечето билки е така.

- Някои са просто непригодни за ядене в „сурово състояние".

- Затова пък други са приятни. Например цветовете от акация. Поставени в чая са противовъзпалително средство, болкоуспокояващо, отхрачващо и пр. А в сурово - леко сладникави. Даряват човека със същите предимства, както и отварата от тях. Билките в суров вид въздействат не само по-непосредствено, но и по-пълноценно.

- Има ли и други начини за „консумиране" на билки, при което се проявява лечебният им ефект?

- Билката е растение, което излъчва около себе си лечебно сияние. В някои случаи то се доказва непосредствено - например дивият кестен е като батерия, от която струи енергия на определено разстояние - 50 и повече сантиметра. С течение на времето лъчението „се изтощава" и накрая секва.

- След колко време?

_ Правилото тук е: от „реколта до реколта".

- Това ще означава ли, че билка с по-голяма давност от година престава да действа?

- Не, защото отделните билки имат различен срок на въздействие престават да действат, след като от тях се изпарят лечебните вещества, които по правило са ароматни. Все пак нашият народ се е рридържал о еньовденската традиция, която го изкарвала всяка година на прославения ден да смени стария венец от билки с нов. От този венец „бликат" лечебни енергии - от цветове, листа, стръкове. Народът _го е разбрал много отдавна. В народните песни за билките - а те са многобройни - неведнъж става дума за лечебното им лъчение, за въздействието им, когато те се горят и превръщат в дим (също извън­редно важен лечебен процес). Някои билки пък, между които е комунигата, запалени, „си отмъщават" - както напомня народната песен -с особено магическо въздействие върху подпалвача. Велико нещо е билката - кондензатор на енергии, които правят чудеса!

- Само в билките ли са въпросните енергии?

- Там са доведени до състояние на непосредствено усвояване. Но по принцип - цялата природа изобилства от енергии, които действат навред и върху всичко. Човекът е „батерия от енергия", която постоянно се изтощава в живота и при боледуване и трябва да се презарежда. Това става най-добре в гората, дъбова или букова...

- Има ли разлика между широколистната и иглолистната гора?

- На преден план българинът открай време е поставял дъба, бука, габъра, бряста. Това са най-големите кондензатори на витална енергия. Те са и най-дълголетните дървета. Заемат в природата особе­но място: например подземната вода „избива" в извор при бук или Дъб, а почти никога при бор или ела... Защо? Пред науката предстои Да обясни онова, което народът благодарение на своя внимателен поглед е съумял да забележи отколе... Нищо не е така полезно за чо­вешкото тяло, както отпочиването под някой дъб или до някой бук. То не е отпочиване, а присядане на земята и плътно облягане на гърба о ствола. И колкото по-дебел е този ствол, толкова по-добре. Дървото ^трябва да бъде здраво, без изсъхнали клони. Плодното дърво дори когато е съвсем здраво и в пълен цъфтеж, не предава енергията си на човека - тя му е нужна за овошките. Значи - здрави, диви дървета! Човек не знае какво губи, като не ползва скритата в тях безсмъртна енергия. Става дума за енергията, благодарение на която те от дребна нищожна семка, са израснали в гиганти, живеещи векове! Човек трябва да си създаде навик да общува с тях. Много полезно в програмата на всеки човек е да има и един час, посветен на разходка сред природата. Нека кажем - и в парка, когато гората е далеч. При разходка сред природата човек се зарежда с порции здраве и енергия. Погледът му се рее от дърво на дърво, любува се на чудесните клонки, зеле­нината, небето над дърветата. И ето - някое дърво привлича погледа му, човек го приближава, обляга гръб, сякаш се намества в прекрас­но легло, и между него и тялото му почва да тече витална енергия Става невидимо пречистване на мускулите, кръвта, съзнанието от всич­ко, което се е натрупало през деня. Там са токсините - от ядосвания и неприятности, които тровят, състаряват, разболяват. Плюс още остатъкът от леност, примирението с неудобства. Всичко това, „залепено" за дървото, полека-лека напуска тялото на човека и сякаш дър­вото го всмуква в себе си.

- Дъбът и букът ли са най-подходящи за такова общуване?

- Върбата! Жалко е, че върби се срещат рядко, но затова пък където ги има, следва да бъдат използвани - те са огромни акумулатори на жизнена енергия. Сетне идват дъбът и букът. В този ред се нареждат и дърветата, на които хваща корен имелът - тайнствена билка с голяма сила. Философът хуманист Рудолф Щайнер посочваше, че имелът е най-доброто лекарство против рак. Билка, размножаваща се с лепкав плод, който птиците разнасят при полет и оставят върху клоните на дърво. От него прерастват коренчета в стъблото на дървото и се появява вечно зелен малък храст. Това е единствената билка с подобна странна съдба!

- Как се приготвят билките?

- То е... самото лечение! Оня, който прави билки, лекува. С приготвяне на билките може да се заеме всеки, но е редно да го прави, който се лекува. Казано инак: необходимо е заболелият да усвои изкуството за приготвяне на билки и като го спазва открай докрай, Д^а подпомогне целия процес на лекуване. Това е извънредно важно и насъщно. Спасително!

- Споменавате някъде, че лекуването на заболелия зависи преди¹ всичко от желанието му да оздравее и че това решава проблема в 95 на сто от случаите и само 5 процента е „помощта", която получава от билките. Така ли е?

- Приблизително...

- Нима е вярно тогава, че билката с несъмнени достойнства и въздействия взема слабо участие в лечението?

- Когато болният не вярва в спасението, във въздействието й - да. Обикновено вярва и с доказана, несъмнена вяра. Тя укрепва особено когато страдащият сам реши с кои билки да се лекува (подпо­могнат от добър съвет естествено) и започне да приготвя билките - т. е. оздравяването и спасението си. Затова казвам: болният следва да ги приготвя сам, за да укрепи самочувствието си в борбата с болест­та, която го е нападнала нерядко по негова вина.

- И в какво е „изкуството" на билката, какво следва да знае днес човек, когато боледува и се залавя да се лекува с билки?

- Необходимо е да знае много неща. А когато заболее - да научи още повече. Преди всичко да реши как да се лекува и да се залови сериозно с това.

- Нима може да решава сам този въпрос? Подобно нещо би могло да бъде твърде опасно!

- От определена гледна точка всяко самолечение е такова. В ред случаи непознаването на заболяването, неспособността да се разбере какво е - довежда до печални резултати. Но вижте: всяко лечение неизбежно е самолечение. То е безкрайно личен и интимен въпрос: какви лекарства ще вземаш, ще вярваш ли в ползата от тях, ще има ли резултат - това са въпроси лични и всеки болен им отговаря сам. Пък е и логично: здравето е най-свидното богатство, редно е човек да разполага с него докрай. Още повече - опасността от вредните последствия на въпросното самолечение е условна. Кой започва да се лекува с нещо, ако не се допита за съвет до някого? И този „някой" е най-често преболедувал от същата болест и следова­телно най-подходящият за съвет. Открай време народът вярва на онези лекари, които са патили и боледували. Има и поговорка: „Лекарят лекува най-добре болестите, от които е боледувал." Става дума за философски проблем. Самолечението е условно и безусловно. Сам си заболял, сам се и лекувай - т. е. премини през цялата преизподня или - кой знае - през цялото чистилище на лекуването, за да си възвърнеш изгубеното здраве...

- А как изглежда всичко това, отнесено към едно правилно лече­ние с билки? В какво е тайната на билката и приготвянето й?

- В правилния избор. Тук грешките са редки, едва ли не изключени, защото, ако махнем от сметката отровните (а те не са много) всички останали имат великото качество, че не вредят. Тоест могат само да помогнат. Основното в билката е, че задейства при лечение онези свои качества, които при дадения болен са нужни, а другите (билката има десетки и десетки лечебни особености!) просто минават и заминават!

- Значи главното е да се използва конкретното й лечебно въздействие?

-Да.

- А как?

- Цяла наука е, цяло изкуство! Нашият премъдър народ е създател на въпросното изкуство. Векове наред при общуването си с билките, при лекуване на болестите той е съчинявал неписания им кодекс и тяхното използване за лечение. Българинът зачита рождения ден на Йоан Кръстител (24 юни) като ден, най-подходящ за бране на билки...

- Той е за лечебните растения изобщо и се спазва от всички народи!

- Един от най-чудните на годината! В народната вяра всеки ден било празник, било делник, заема свое място, има свое присъствие, което се обуславя от много условия: в какъв сезон е, какъв по ред в седмицата, в кой зодиакален знак попада, какво е състоянието на месечината, слънцето, някои съзвездия и т. н. Но 24 юни е преди всичко денят, в който пролетта завършва и почва лятото. Казано по­точно: началото е 22 юни, но народната вяра не е сгрешила, като се е спряла на този ден. При нас в България той обикновено е топъл и хубав. В Русия, която е на север, той е по-студен и съответно растителността там е „изостанала" в сравнение с тукашната. А и русинът, и българинът еднакво го тачат, по един и същ начин го честват и най-важното: тъкмо на този ден, рано сутрин, преди вдигане на росата, берат билки повсеместно. Значи билките в Русия и тези у нас, на един и същ ден, макар да се намират в не съвсем еднакъв стадий на развитие, са еднакво лечебни и важен е именно този ден, състоянието (положението) на слънцето, а после по важност идва и състоянието на самата билка...

- Излиза, че срокът за нейното бране е твърде широк?

- Да, много. Казано е: да се бере по време на цъфтеж, когато се _ползва цветът й. Корените да се вадят късно наесен или рано напролет - ако се ползват за лечение. Главното е (за повечето билки) - 24 юни. Еньовден! Налице е цял ритуал, в който се предвижда и къпане д роса. Последната пък е „вълшебна", т. е. дестилирана вода. Билките се събират наред, както ги има в полето или долината. Свиват се на венец и той се пъха под покрива - да се изсуши там равномерно. Когато потрябват билки за лечение, взема се от него. Изборът се прави _От някой по-възрастен, стопанката на дома например. А чудното е, че дори да се вземе коя и да е билка и се направи отвара от нея - пак се постига великото чудо на оздравяването. Такова чудо е природата!

- Има ли значение огънят, на който се вари дъждовната вода?

- Изглежда, има, защото в една народна песен е казано: да се пали огън от стръкове на оман. Той се смятал за най-подходящ.

- А съдът, в който се вари билката?

- Народната вяра предлага да бъде нов, глинен, в който още нищо не е приготвяно.

-Това е сякаш „празнично" изискване без връзка с лековитостта?

- Зачитам онова, което народът е препоръчал, и не мога да го тълкувам инак, освен благоговейно.

- А времето за приготвяне?

- Билката се вари от нужда и болният няма възможност да се съобразява с нищо друго, освен с час по-скорошното приготвяне на лека. Но народната вяра бди и тук: най-полезна е отварата от билка, направена в часовете на „потайната доба" - т. е. от 20 ч. до първи петли - т. е. 24 ч.

- А другите влияния: слънцето, звездите, луната?

- Според народната вяра билката, от която предстои да се направи отвара, трябва да престои една нощ „да я греят звездите". Не луната, а звездите! Колкото пък до луната, тук важи следното -Добра е отварата, направена в дните, когато месецът се стопява -последната четвърт. Изглежда нелогично, тъй като всяка сполука по принцип народът съпоставя с „пълненето" на месечината и пълненето символизира засилване, наедряване, добруване...

- А какъв е вашият съвет към приготвящите билки за лечение?

- Ако това е самият болен, а аз казвам, че тъкмо той трябва да приготвя билката, стига състоянието му да позволява, нека направи отварата така, както свещеникът служи в църквата - преизпълнен със съзнание за важността на работата и значителността на очакването м нека когато пристъпи към изпиване на отварата, да се изправи и прав със същото благоговение да изпие течността, проникнат от вяра в нейното чудодейно въздействие. И то няма да закъснее! Защото заболяването на кой и да е човек не е проста работа; то е съотнесено към законите на природата и към главния природен закон и изисква на свой ред същото усилие, време и внимание, каквото е било изразходвано от болестта, за да вземе връх над потърпевшия...

Философия на „едната билка"

Петър Димков състави лечението „с една билка" - нов момент в науката за здравето и по-специално за билките и лекуването с тях. Той извлече от целия си титаничен здравен опит онези стойности и правила, които можеше да постави срещу несгодите на живота и помогне на човека и човечеството.

Лечението с една билка много често е носело характер на заклинание и като прийом е насочвало към магьосничество. Но не така е с рецептите му - 41 на брой, които ползват само по една билка, но по-продължително време и най-важното - в съответствие с конкретния нуждаещ се.

Не пренебрегваше ли точно този момент Лечителя? Та нали той бе изградил цялата си величествена философско-лечебна доктрина върху принципа на „единственото съответствие" - това между конкретна болест у конкретен болен, изискваща конкретно лечение.

И този път той оставаше верен на премъдрото си схващане. Решаваше се да „срещне" човека с една-единствена билка, като се водеше от ред важни съображения. Всяка билка по думите му е не просто тревичка, а „цяла аптека"! Човек ползва една билка за дадено заболяване, но няма представа какъв необятен спектър от влияния и въздействия осъществява тя. Казано инак, философията на единст­вената билка е философия на множественото лечебно въздействие, валидно за цялата народна медицина.

При „съприкосновение" с билката нуждаещият „възбужда" онези особености, които са важни за самия него. Не бива да се преувеличава, но не е справедливо и да се премълчи, че самото ₈₃емане на билката, планът на лечението, начинът на приготвяне на _лека и пр. създават сами по себе си ритуално-тържествено-рационално отношение в лечението. А то е много по-важно, отколкото смятат някои. Народът отдавна се ползва от предимствата на тази особеност, при заболяване на някой член на семейството му правят чай или отвара от венеца с билките, брани на Еньовден. Ритуалът на приготвяне на лека, усърдието, спазването на правилата и пр. многократно усилват психическото въздействие на лечението и го облекчават несравнимо.

Лечителя смяташе, че всеки човек трябва да установи най-подходящото за себе си общуване с растителни продукти. Подразбира се, че става дума за лечебни растения, можещи да „снабдяват" организма на човека с тонизиращи и витални елементи, повечето от които и досега са неразгадани.

„Всеки има право на свой чай" - обичаше да се шегува Лечителя. Ставаше дума за лечебна напитка, с която организмът на човека се „сработва" в по-висока степен на виталност и облагоприятствано от нея развитие и активизиране на всички човешки дейности.

Димков ценеше високо билките и начина на употребата им - бе дълбоко убеден, че те имат особено въздействие върху човека. Той отиваше и по-нататък в схващанията си за това чудо: бе уверен, че те влияят не само като химически агенти, но и като нещо неизразимо по-голямо, силно, ярко - и то засяга не само тялото на човека („арената" на химичната реакция на оздравяването), а и душата, мисълта, духовния живот и всичко останало, благодарение на което се постига подобен резултат.

На този вид лечебни растения (а те според Лечителя не бяха едно или две, а десетки) се осланяше „истинската" му терапия, насочена не само към бърза, „елементарна" спасителна помощ на пострадалия, но и по-нататък, като последствие от първата терапевтична сполука, в Редица благоприятни промени „вътре" в човека (съзнанието, мисълта, Душата), които довеждат до истинско оздравяване.

По рецептите му можеше да се отгатнат очакванията, както и надеждите, с които прилагаше лечебните растения при различни заболявания. Долавяше се, че все повече го интересуват онези благотворни промени у човека, които му помагат да „влезе" в себе си, да постъпва съобразно своя опит и интелект и да усъвършенства ума си с помощта на лечебните растения. Така страданието, което връхлетява човека, се превръща в повод да му се помогне, да _Се променят нещата по начин, че той и в болестта да остане верен на себе си, а след нея съобразно симптомите й да се променя към все по-доброто.

„Излекуваният е не просто оздравял, а променен към добро] Премеждието на болестта е станало повод да се преустрои изцяло ц да се изпълни с благодатта на нов, по-възвишен живот", смяташе Лечителят.

***

Повечето от състоянията, за които Лечителя изнамери и подреди своите заветни билки, са белязани с униние, меланхолия, депресия. Общо взето става дума за симптоматиката на преумореното и пресилено човешко същество днес, което трудно „регенерира" виталността си в условията на един свят като нашия, изпълнен с толкова зловредни влияния.

Едно по-задълбочено изследване на различните „негативни" състояния почти винаги открива на „дъното" на страданието явна или скрита, „внезапна" или „привична" депресия. Тя се изразява по различен начин у различните хора. Всеки страдалец познава „своята" депресия. При него тя неизбежно води до специфични преживявания, причини и предизвикателства. Сякаш се движи по свой утъпкан път у всекиго, който страда от нея.

Може би най-поносимата и разпространена форма на депре­сията е безразличието към всичко, което става в живота, нежеланието да се работи, унинието и безволието. Прилича на умора, но не се предшества от усилие, което може да се постави в причинна връзка с нея. То е и понижение на силите, „попарване" на виталността, загуб­ване на интерес към много неща в живота. И тъкмо това прави въпрос­ната депресия не само упорита и настойчива, но и опасна, защото ограничава желанието да се живее, като отнема на човека интереса към живота. Изразява се в загубване на любознателността. Димков поставяше високо споменатото качество на човека - интереса му към света, към онова, което става, дори когато не го засяга.

Депресивната умора прилича на нежелание да се живее и то се проявява в характерни изостряния на състоянието, когато цялото човешко същество изглежда като обезсилено, омаломощено, „упоено", „между живота и смъртта", което се изразява в „невъзможност" и нежелание да се подхване каквото и да е. Животът в този случай е безрадостен, загубва се „вкусът към живота", както често го определят. Изглежда, хората свикват със състоянието си, както се привиква с всяка поносима, постоянна болка, която отначало ни тревожи, а сетне остава там, където е", като вбит в плътта трън.

Изходът? Това може да бъде събуденото желание за живот и дейност. То пък се определя често от наличие на цел, каквато е липсвала дотогава. Щом тя се появи, човешкото същество, изглежда, се събужда, „въз­кръсва". Заедно с желанието да се направи нещо се появяват и оценки за същото „нещо", вниква се в механизма на делото, което измъква страдащия от сънното му равнодушие и задвижва „мотора на живота".

От известна гледна точка индиферентността изглежда като болестно състояние, което може да се премахне „чрез лекуване".

Спасението е в продължителното вземане на отвара от обикновена шипка. Тя се приготвя по следния начин: в 500 г кипяща вода се запарва плодът от шипка (2 супени лъжици). Съдът с билката се премества Върху тих огън 20 мин. След изстиване се прецежда. Може да се прибави мед или захар плюс няколко капки лимон - за вкус. Пие се по 75 г преди ядене - сутрин, обед и вечер.

Както при всички други рецепти, се предвижда продължително приемане - всеки ден в течение на седмица, месец, два. Възможно е да се постигне такава привикналост, която да подсеща болния малко преди ядене да изпие отварата - да се абсорбира веднага от празния стомах и да се „влее" в кръвта.

Това съвсем не е проста и еднозначна реакция, защото тя анга­жира не само „храносмилателната система" (в която традиционно се включва), но влияе върху човека, променя „по магичен" начин неговите Духовно-мисловни нагласи. Той приема, че ставащото с него под въздействието на лечебните вещества е химическа реакция. Да, то е ^и това! Но чудото е във всеобщото оживление и рационалните промени, които настъпват при поемане на „конкретните" вещества. Оживлението изразява не активността, възбудата и пр. на този или онзи орган. Реакцията е глобална: засяга целия организъм.

Много състояния на депресия по нищо не се отличават от обикновеното изтощение и умора (преумора). Депресираният изпада в безпомощност, не иска и не може да предприема нищо, силите му го напускат, животът загубва предишното си очарование, тъй като на преден план изпъкват оплакванията от безсилие и безпомощност. Настигнат от този вид депресия, човек загубва охота за всичко и почти не може да понася бавния ход на времето, замисля се как да го промени. Необходимостта да предприеме нещо не изключва и помисъла за най-жестоко себенаказание. Подходящото лечение ще върне пострадалия към неговия привичен начин на живот, а по-нататък ще подпомогне и оживяването му, включването му в работа, въоръжаването с търпение да понесе по-нататък всичко. Използват се борови връхчета.

В 1 л кипяща вода се с лагат 200 г връхчета на бор, врят половин час на тих огън. Прибавя се 500 г захар (мед) и се вари още 30 мин. След изстиване се прецежда. Десет мин преди ядене сутрин, обед и ве чер се пие по 1 супена лъжица от сиропа.

Цялата посочена доза обикновено изважда от умората и депресията пострадалите. Ако не се получи, прави се втора доза.

Най-непосилна е депресията, която довежда до отчаяние с натрапливостта за нещо случило се, лошо, тъжно, което ще се задълбочи. В този случай тя е в най-инертния си вид - меланхолия.

Лечителя препоръчваше на страдащите от меланхолия, чиито причини не могат да се установят, да приготвят и пият отвара от полски синап: 1 супена лъжица зърна се попарват в 500 г в ода, оставят се да врят 10 мин на тих огън. След изстиване се прецежда. Прибавят се мед или захар, лимон (по няколко капки за вкус). Пие се по 1 супена лъжица сутрин, обед, вечер 10 мин преди ядене. Полезно е и може да се опита да се прибави малко тинктура от валериана, която се комбинира добре с отварата от синап.

Предложеното лечение може да се повтори и потрети.

Особено жестока форма на депресията е онази, която отчуждава човека от нему подобните. Причините могат да бъдат различни, но при анализ изпъкват повече като поводи за страданието. Пострадалият се самообрича на изолираност, убеден е, че не го желаят в обществото, сам не може да намери пътища към него, затваря се в себе си. До това състояние впрочем може да доведат всякакви лични неблагополучия, лошо стечение на обстоятелствата и пр. Важното е, не потърпевшият е в състояние да се спаси само с връщането си към хората, със зачитане на правилата и стойностите, от които се ръководят те. Тази увереност, съчетана с подходяща „напитка", е в състояние да нормализира индивидуалното поведение, да върне човека към околните и по-нататък да укрепи цялостно личността му за участие в живота на всички.

Димков препоръчваше лечебна иглика - листа и цвят, една изравнена чаена лъжичка за 100 г кипяща вода (или 5 изравнени чаени лъжички листа и цвят иглика за 500 г кипяща вода). Оставя се на тих огън да ври 5 мин. Получава се доста концентрирана напитка. След изстиване и прецеждане от нея се взема по 30 г 10 мин преди закуска, обяд и вечеря.

Дата добавления: 2015-06-26