Природните енергии 2 страница

Всички посочени рецепти „влизат в действие" при задължително самовнушение, изразяващо вярата на потърпевшия в навременността и полезността на приготвената напитка. Ако човек пие коя и да е от препоръчаните напитки (доказващи мъдростта и прозрението на Лечителя) без самозаклинание, показващо на свой ред пълната уве­реност в лечението, то едва ли ще се получи. В случая химическият агент (съставката, лечебното вещество), който се приема за активна водеща величина, е само посредник за сложна глобална реакция на страдащия, подпомагаща цялостно - и физиката, и духовността, и всичко останало, присъщо на човека.

Лека форма на депресия е оформящата се с възрастта склонност към усамотяване, „прибиране в себе си". Това обръщане гръб на живота се мотивира с утехата, която човек си осигурява, като живее със спомените от миналото и изобщо в своя личен свят. Споменатата депресия може да се нарече „старческа". Тя не е толкова мъчителна, колкото изглежда, защото човек се осланя на неща, които познава или е преживял, и отчасти се успокоява с тяхната „автентичност". В определени случаи въпросният порив може да разруши крехкия комфорт на т. нар. „трета възраст".

Спасението е продължително вземане на отвара от билката нокът. Листа и стъбла от растение­то - наситнени, в обем 2 супени лъжици - се запарват в 500 г кипяща вода, оставят се на тих огън да врят още 10 мин. След изстиване отварата се прецежда. Пие се 3 пъти на ден 10 мин преди ядене по 75 г. За вкус може да се добавят мед, захар и лимонов сок.

В този случай (както впрочем и във всички останали, които се имат предвид тук) много важно е себевричането, което задължително да съпровожда ползването на отварата. Поне в тези мин човек трябва да е в състояние да проумее положението си (по-специално порива към отдалечаване от себеподобните, което е равнозначно на желание за дистанциране от живота) и се „изповяда" на самия себе си с вричане, че няма да страни от хората, ще излезе от самотата си, тъй като разбира нейната измамна привидност, равнозначна на заболяване. Заедно с това потърпевшият „разказва" на самия себе си какво може и следва да предприеме, за да върне самочувствието си на напълно здрав човек, ангажиран към някакви задължения и грижи. Като размишлява върху казаното, той неизбежно ще стигне до някакви идеи (познанства, връзки, роднинства, обществена дейност и пр.), които са в състояние да върнат света на пострадалия, или което е същото - да върнат пострадалия в света, от който той се отдалечава.

Вариант на този вид депресия е отчуждаването, което е сякаш неизбежно, особено с напредването на възрастта. То е мъчително, понякога може да бъде и фатално. Човек загубва представа за някогашния си живот и по-специално не е в състояние да оценява по достойнство връзките с хората, със своите близки, започва да изпитва някакви „авантюристични" желания - да устрои живота си „въпреки близките си" (към които губи интерес, а и те към него).

Спасителната билка при такъв вид неблагополучия е правият повет. Две супени лъжици наситнени стъбла, листа и цветове от нея се изсипват в 500 г кипяща вода. Още 15 мин билката ври на тих огън. След изстиване се прецежда, ползва се подсладена с мед (захар) и лимонов сок - за вкус. Пие се 3 пъти на ден - сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене по 75 г.

И в този случай, както и почти във всички останали, билката се взема продължително (което значи, че се приготвя през ден посоченото количество).

В комбинация с посоченото лечение (или самостоятелно) може да се пие отвара от стреловидна жьлтуга - листа и цвят, наситнени, в количество 2 супени лъжици в 500 г кипяща вода и последвало доваряване на тих огън 15 мин.

Вариант на посоченото състояние са случаите, когато човек се обезкуражава и отчайва по най-малък повод или дори без повод. Според някои геронтолози това е естествено последствие от труд­ностите, които съпътстват живота.

Лечителя препоръчваше на възрастните хора, поразени от тази беда, да използват горска тинтяв. Листа и цвят от тази билка, 2 супени лъжици, в 500 г кипяща вода се варят на тих огън 15 мин. След изстиване се пре­цеждат и подслаждат (мед, захар). Взема се 10 мин преди ядене сутрин, обед, вечер по 75 г.

Този вид депресия може да се изрази и в особено колебание (по-точно колебливост), която съпровожда всяка мисъл и хрумване на страдащия. Това изглежда да е слабост на мисълта му, която при всяко намерение да се направи или предприеме нещо тутакси води до разколебаване. При този вид депресия хората са обладани от духа на отрицанието, който е в постоянен диалог със самите тях и засяга и най-дребните им желания или намерения.

Когато тази колебливост „покрие" целия живот на човека - т. е. онова, което възнамерява да направи, и това, което обмисля, без да намира решение, наложително е лечение. То е като измъкване на потърпевшия от някакъв капан, в който се е движел опипом, за да установи, че няма никакъв изход.

Ще му помогне несъмнено отвара от ирландски мъх (морски кадаиф, а също и трепетлика. Кора, листа, цвят, пъпки - т. е. цялата билка - се използва за отварата: 2 супени лъжици наситнена билка в 500 г кипяща вода с последващо доваряване на тих огън 15 мин. Изстудяване, прецеждане и поемане 10 мин преди закуска, обяд, вечеря по 75 г.

Ако притесненията (колебания, нерешителност, жал, мъка и пр.) предизвикани повече от мисли за близките, отколкото от размисъл за собственото положение, човек трябва да предпочете отварата от питомен (обикновен, ядлив) кестен, което в тези случаи действа не само общоукрепващо, но и помага за регулиране взаимоотношенията с околните.

За една доза (двудневна употреба) по тази рецепта се вземат 10 кестена, разрязани на части, варят се в 1 л вода на тих огън до размекване, изстудената отвара се прецежда, приба­вят се мед или захар, лимонов сок и се пие в дози от 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.

При хора без вяра в себе си (възникваща на старини, след като по правило дотогава „положението е било нормално") и особено при по-остри, т. е. бързо оформящи се признаци на депресия с изпъкващи моменти на нерешителност, недоверие в самия себе си и собствените сили, чувство на вътрешна „отчужденост" - полезно може да бъде вземане на отвара от билката страшниче - листа и цвят.

Две супени лъжици врят в 500 г вода на тих огън 15 мин. Отва­рата може да се подслади с мед, захар и се прибави за вкус сок от лимон. Взема се в 75 г доза 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.

Ред депресивни състояния - особено в напреднала възраст - се дължат на хипохондрични внушения. Последствията им са необхватни: те могат да разстроят живота на възрастния човек и неговите близки ида доведат до фатални последици. Най-чести за мотивировка на самоубийства в „третата възраст" са всъщност хипохондричните преживявания. Често срещана форма на разстройства от този тип са депресиите, обусловени от подозрение за нелечима болест, предстоящи страдания и пр. Това може да се превърне в трагедия и да го тласне към всякакви безразсъдства. Главният симптом в подобни случаи е „наличието" на признаци, които предизвестя ват „побъркване": грешки в сметки, разчети, запаметяване и пр. Потърпевшият преувеличава значението им, придава им категорична диагностичност, каквато те най-често нямат, убеден е, че губи разума си, че се превръща в ужасно бреме за околните и т. н.

Лечителя препоръчва на такива чувствителни хора със силно въображение, което сякаш е загубило власт над себе си, да пият отвара от череша: наситнени листа, цвят, дръжки. Количеството за двудневна доза: 2 супени лъжици в 500 г кипяща вода и доваряване на тих огън още 15 мин. Използване на мед, захар, лимон за вкус и притъпяване на горчивината на отварата. Взема се 3 пъти на ден 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер по 75 г.

Този вид депресивни състояния особено добре се влияят от подходящи самоокуражавания, които трябва да съпровождат както приготвянето, така и пиенето на отварата, а и времето след нея, в което човек логично обмисля какво прави, какво и защо очаква в бъдеще.

Вариант на общата депресия е състоянието, в което се изпитва безпокойство, страх или ужас пред възможно нещастие. Страдащият няма конкретна представа за него и това го обърква още повече, кара го да се чувства безпомощен в очакване на надвисваща отвред опасност от нещо лошо - за него и близките му. Страдащите от такъв вид депресия могат да бъдат хипохондрици, но и хора просто с лабилна нервна система.

Буквално всички мании и фобии биха могли да бъдат причина за този вид депресия. И обратното: почти във всяка депресия внимателното око на лекаря открива изострени прояви на иначе поносими „гранични" състояния, безпокоящи потърпевшия.

Манийно-фобийните разстройства преди да са придобили конкретен причинно-следствен развой, се повлияват добре от продължително (до 3 месеца и повече) вземане на отвара от трепетлика. Използват се корите, а също и пъпки, и свежите клонки - всичко наситнено за облекчаване на лечебния извлек. Две супени лъжици се слагат в 500 г кипяща вода, доваряват се на тих огън 15 мин, след изстудяване се прецеждат. Добавя се мед, захар, лимон. Пие се по 75 г 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.

При този вид депресии (мании) особено важно е потърпевшият Да овладее себе си, мисълта и въображението си, да не допуска те да се „изопачат" в безпричинни страхове и безпокойства. На първо място и тук стоят самовнушението и неговите „аргументи".

Форма на депресия (или състояние близо до манийното) са, когато потърпевшият, обзет от извънредно чувствителна, едва ли не страдалческа загриженост за близките си, напряга сили да свърши множество неща, които смята нужни за тях, да им бъде от полза и в помощ дори когато сам е слаб, притеснен и измъчен.

За лечение в този случай се използва билката малка водна леща - листа и цвят. Две супени лъжици се пускат в 500 г кипяща вода и се доваряват на тих огън още 5 мин. Отварата се взема в традиционни дози: 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер по 75 г.

По своему помага (и Лечителя я препоръчваше) билката цикория (корени от нея). Петдесет грама се пускат в 500 г кипяща вода и се доваряват на тих огън 25 мин. Пие се по 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.

Проблеми за човека може да представляват понякога и особе­ности, които се определят повече като емоционални, отколкото поведенчески. Поначало на човека е присъща известна наблюда­телност, която подпомага съсредоточаването му върху онова, което възнамерява да върши. Но тя „предизвикателно" се съпътства от припряност, нетърпение, повърхностност - с една дума от недооценяващо преценяване, което не остава без последствия. Без да довежда до „очертани" депресивни състояния, получилата се „комбинация" е в състояние да потиска и притеснява личността и я въвлича в нежелани преживявания.

Едно от лечебните средства, които между другото помагат на човека да сложи в ред изживяванията си, да се отнася адекватно към всичко, да повиши способността си към концентрация (а тя винаги, при всички обстоятелства на живота играе важна роля), е обикновеният кестен. Кестенът - отвара от който Димков препоръчваше често - бе едно от тези чудеса на природата, пред които той бе готов да застане в благоговейно почитание и учудване. Бе уверен, че тази отвара извлича от плода вещества и продукти, които дават на човека цяла вселена от здраве, пориви, виталност.

Лечителя препоръчваше да се използват пъпките на обик­новения кестен (през пролетта, свежи, а през останалите месеци на годината - изсушени и „консервирани") - 2 супени лъжици пъпки се „пускат" в 1/2 л кипяща вода, още 10 мин след това отварата се оставя да ври на тих огън (за пълно извличане на лековитата съставка в нея). Взема се „тра­диционно" 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене в количество 75 г.

Наложително е да се пие по-дълго време, тъй като недостатъците, срещу които действа, макар да са на пръв поглед лековати, всъщност _се задържат дълго.

В случай че горепосоченото състояние е „комбинирано" със загубата на вяра в собствените сили и със съзнанието, че от това трябва да последва (и действително следва!) лесна уморяемост, изтощение, което пък може да доведе до истинско отчаяние, се предприема нещо друго.

След лечението с отвара от пъпки на обикновен кестен се прилага курс отвара от бял габър - 1 супена лъжица листа и цвят, нарязани, в кипяща вода (250 г) и се варят още 5 мин на тих огън. Изпиват се по 50 г сутрин, обед, вечер 10 мин преди ядене.

Ако в симптоматиката при тези случаи изпъква (макар само на моменти) и нерешителност, вътрешно стъписване, колебание или дори отчаяние при нужда да се направи или предприеме нещо, логично е към препоръчаната отвара да се прибави (след прекъсването на лече­нието) отвара от листа на обикновен кестен.

Лете се използват сочни, свежи листа, а през зимата -изсушени. Те наподобяват тютюневи листа. Свежи или сушени - нарязаните (наситнени) листа, 2 супени лъжици, от обикновен кестен се попарват в 250 г кипяща вода и се доваряват 10 мин на тих огън. Отварата се пие сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене в количество 50 г.

Някои депресивни реакции у човека могат да бъдат предизви­кани след време от спомена за произшествие, на което не е реагирал силно и непосредствено. С течение на времето у него се формира неудовлетворена цялостност (нещо като вътрешен кръвоизлив, който притеснява и изисква ликвидиране).

Това става с помощта на кошничарска върба -наситнени листа, реси, кора. Две супени лъжици се изсипват в 1/2 л кипяща вода, оставя се още 15 мин да ври на тих огън, прецежда се и се пие с мед, захар, лимон 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.

А най-добре би било, ако тези витали и въздействия „включат" _и духовните дейности на човека, и неговата мисъл. Лечителя смяташе, че това е най-важното, макар че почти никога не е свързвал мисленето на човека с определено лечение, което, като избавя от болест или нередност да води до съответно активизиране на мисълта. Но в съветите за „една стратегическа билка" се отстоява точно тази увереност! Лечението с нея създава предпоставки за по-устойчива виталност и благоприятства всички жизнени, духовни, мисловни, морални и пр. активности на човека.

Знаменателно е, че сред „заветните" му рецепти има и такива, които се отнасят пряко до стремежа към красота в живота, почтеност, човещина. Това е нов момент не само в забележителната му лечебна практика, но и на науката за билките изобщо.

Той препоръчваше на новите хора, на загрижените за бъдещето на човечеството да подкрепят своята чиста и далековидна вяра с напитка от

През есента се събират жълъдите (орехчета) на дървото и се ползват във вид на отвара: 10 жълъда, разрязани на две, се пускат в 500 г кипяща вода и врят на тих огън до 20 мин. Охладената напитка се прецежда, прибавят се лимонов сок, мед или захар и се пие 3 пъти на ден преди ядене по 50 г.

Лечителя отделяше от добрите и добротворните личности онези, които не само се стремят към съвършенство, красота, истина и п р., но и навред насаждат уважение към това, което ги въодушевява в живота им. Опората на тези хора е в културната лоза.

Всъщност това е пречистен гроздов сок (безалкохолно вино), в чието всеобхватно лечебно и тонизиращо въздействие Лечителят се бе уверил сам и горещо го препоръчваше на всич­ки - 10 мин преди ядене чашка от 75 г гроздов сок, изстискан от прясно грозде. То запазва при подходящо съхраняване тези си достойнства с месеци.

Лечителят отделяше група сред активните и стойностни хора, които по-настойчиво и по-упорито следват своя път в живота, увличат към добро себеподобните, вдъхновяват се от сполуките си и с това насърчават собствената силна воля. Този тип хора (или поведение) свързваше с особен порив на душата и мисълта, повлияваща се от отвара, която бе създал от листа на върбинка.

Две супени лъжици листа от върбинка се запарват в кипяща вода (1/2 л) и веднага се слагат на тих огън в закрит съд за 5 мин. След охлаждането се прецежда и подслажда с мед, захар и за вкус - лимонов сок. Разбира се, преди ядене сутрин, обед и вечер се пие „традиционната доза" - 75 г.

В размислите на Лечителя изпъкваше особен интерес към активността, водеща до съвършенство, дейност, която сама по себе си олицетворява живота и го усъвършенства, даже с подозренията, че _тя е „болест". Все повече се множат хората с този недъг, който би могъл да мине за болест, но не е. Това навярно е изпитание на човека, „смутен радостно" от желанието да направи нещо добро за всички.

Зорко вгледан в промените на света и в „движенията на човешките души", Лечителя навреме бе уловил благородната същност на въпросния порив и се бе притекъл със следната рецепта (в която химичните съставки увеличават своето почти вълшебно въздействие, като се „комбинират" с изискванията и движенията на мисълта).

При тези хора с техния темперамент, с възпламеняващата им се воля за действие, преследвана неотстъпно от опасността да се самоизчерпи предварително, той препоръчваше отвара от кощрява. Отвара за продължително пиене, докато се „наместят" броженията на търсещата душа и поривът на благородния стремеж.

Две супени лъжици зърна на кощрява в 1/2 л кипяща вода и още 15 мин варене на тих огън; прецежда се и се пие 3 пъти дневно сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене в доза 75 г.

За склонните към отчаяние, които имат дълбоко в себе си „потенциала" на спасителна виталност, но могат да се лишат от него, ако не им се помогне, препоръчваше да си приготвят отвара от европейска лиственица. Това е сиропът, за който вече се спомена. Лечителя подозираше неговата небивала лечебна сила при по-продължително вземане и го препоръчваше на всички “склонни" към отчаяние и потиснатост.

Двеста грама борови връхчета в 2 л вода се варят на тих огън 1/2 ч, прибавя се 1/2 кг захар или мед, ври още 10 мин, след изстиване се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.

Това е спасителната лечебна напитка, която Димков препоръчва за по-продължителна употреба.

Вземането се съчетава с много важния тук „самовнушаващ ритуал", в който човек си разказва какво прави, какъв сироп ползва какво очаква от него и как то вече се осъществява и от ден на ден ще се осъществява все повече и по-добре, като един сигурен начин да се надмогнат връхлетелите беди. Този разказ насърчение човек повтаря 20 пъти - шепнешком, докато „го вмести" в най-активната част на своето съзнание и по този начин го подкрепи в изпитанията на живота.

Нашата епоха - на изпитания - „даде път" на особен вид хора, каквито винаги е имало, но често са оставали незабележими и причината за това не е била у тях. Тези хора са скромни, понасят мълком страданията и бедите, които ги връхлитат, не се оплакват, имат „запас от сили" да посрещнат всякакви трудности, винаги и навред изтъкват предпочитанието си към вътрешна вглъбеност, съсредо­точаване върху притеснението и тревогите си като условие да ги надмогнат.

На тях Лечителя препоръчваше дългосрочно приемане на отвара от малка водна леща - 2 супени лъжици листа и цвят от билката се запарват в 1/2 л вода, врят на тих огън още 5 мин. Пие се в доза от 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.

В годините на изпитание, които Лечителя предвиждаше проро­чески и които „се срутиха" върху днешния човек, спасително значение имат усилията да се създава нещо, да се опазва създаденото, да се поставя всеки човек - сам или в общение с другите - в отношение към такава дейност, която да обещава избавление и да води към него. Особено значение за постигане на тази възвишена цел имат лечебните растения, които тонизират човека, „мобилизират" всичките му сили и ги насочват към съзидание. Димков препоръчваше да се ползва отвара от полски бряст.

Две супени лъжици нарязани листа от бряст се слагат в 1/2 л кипяща вода и се доваряват на тих огън 10 мин. Пие се по 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.

И, разбира се, с упорито самовричане, че се върши нещо извън­редно важно!

Той бе безкрайно чувствителен към хорската мъка и болка. И едновременно имаше жив, човеколюбив усет към веселите неща и веселото изобщо, обичаше да се шегува - винаги деликатно, тактично _и съучастно. Сред неговите рецепти изпъква една, която отчита тъкмо човешката способност за смях, за разбиране на смешното и използване на неговите целебни импулси.

Продължителното вземане на отвара от камшик (агримония) - листа и цвят, препоръчваше на страдащите, за да се съхрани и оживи чувството им за хумор - постижение с огромно диагностично значение.

Две супени лъжици листа и цвят от камшик се запарват в 1/2 л вода, ври на тих огън още 5 мин. Взема се по 75 г 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.

Една от „заветните рецепти" на Лечителя за продължително ползване е универсална. Тя поощрява желанието за работа и живот, тонизира човека, влияе благоприятно на вярата му и подкрепя всеки­дневните му усилия.

При тази рецепта се използва отвара от орехови листа. Тя е подходяща за изпълнение лете и есен, но запазва „силата си" и през зимата, когато човек може да употребява добре изсушени листа.

Седем листа от орех се запарват в 500 г кипяща вода, врят още 10 мин на тих огън. Прецежда се, подслажда се и се пие дълго време по 75 г 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.

Внимание! Листата за приготвяне на една доза отвара трябва да бъдат точно 7!

Стратегическата рецепта, която Лечителят адресираше до всички, понеже бе сигурен в нейното всеобщо въздействие, бе свързана с високо ценения от него бъзак (тревист бъз). Няма да е преувеличено, ако се каже, че той разчиташе на това растение за всестранно укрепване на човека, на здравето и съзнанието в борбата за оцеляване. (Вж. „Съкровището на черния бъз")

Той го препоръчваше най-вече като сироп, но изтъкваше голямо­то му лечебно значение и при напитка от изсушени черни зърна (да се берат добре узрели - в края на август, началото на септември) - в традиционни дози" (2 супени лъжици в 1/2 л кипяща вода).

Тази напитка, лесна за приготвяне, предлагаше на всички _с препоръката, че „сам я ползва и е много доволен" за годините си.

Дългосрочно вземане на отвара за Лечителя бе приемането й в продължение на месец и половина. Препоръчаните тук билки насочват към такова продължително пиене, подкрепяно с все по-настойчиво самовнушение - при приготвяне на билката и особено преди и след поемането й. Особено важно е човек сам да прецени какво става с него в резултат от ползването на съответната отвара, да долови в себе си неизбежните подсказвания за резултата от лечението и необходимостта то да продължава или се прекъсва в даден момент по силата на вътрешен импулс, пораждащ се у всекиго при подобни обстоятелства и изразяващ необходимостта от лекуване или не в зависимост от вече постигнатия резултат. Тук припомняме голямото значение, което Димков отдаваше на този „велик коректор" -собственото усещане, че нещо с лечението се променя или продължава да се променя, че то е предизвикано от напитката и предопределя по-нататъшното отношение към нея.

Дата добавления: 2015-06-26