Дивият кестен - акумулатор на слънце и живот

Дивият (конски) кестен - и по-точно плодът му - бе на голяма почит от Лечителя; той носеше в джобовете си два-три кестена, така че винаги „пипаше" малката лъскава, твърда топчица. Понякога ги вадеше и после пъхаше обратно. Убеден бе, че поставен там, кестенът излъчва с нищо несравнима енергия, която влияе особено благоприятно върху ставите, сухожилията и мускулатурата. Смяташе, че с два-три кестена предпазва себе си и ставите си от ревматични поражения и запазва подвижността им. И наистина пръстите му бяха пъргави, „подвижни", всичките му стави вършеха работата си по младежки.

„Тези малки кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение цяла година! Науката още не е разгадала това чудо, което човек е опознал по пътя на опита. Те влияят не само върху ставите, а и върху нервната система; незаменими успокоители са на човека. Следователно добре е да ги има под възглавницата ви - пет-шест, най-много десет. Но не повече, защото „лъчението" им в този случай може да стане много силно, да предизвика главоболие."

Плодът е много подходящ за „шапки", каквито нашият народ открай време прави с квасец, картофи, зеле и други растения. (Вж. Чудодейните шапки") Сам Лечителя си бе „изобретил" шапка от двоен тензух, в която кестените бяха двойно съшити и доста повече на брой от тези, които препоръчваше. Вечер слагаше тази шапка на главата си. „Заспивам мигновено" - не пропускаше да отбележи той.

Препоръчваше такива „сухи компреси" от кестени да се поставят и на болните стави; без друго лечение, само от енергийното влияние на кестените ревматичните болки се повлияват благоприятно.

Много полезни и лековити са „шапките", в които „участват" и кестени: нарязват се сурови картофи (примерно един килограм), поливат се с кафейна чашка оцет и се оставят да киснат половин час. След това се изстискват добре, прибавят се зелени листа от черен бъз или зеле и две супени лъжици ситно настъргани кестени; изстискват се от оцета и се поръсват с царевично брашно за отнемане на влагата. Получената каша се слага в двоен тензух и полага на главата, като преди това се пъха между нея и косата един вестник. Държи се, докато главоболието, за което тази шапка е много ефикасно средство, не изчезне.

Кестенът, и по-специално цветът от кестени, е важна съставка в някои от прословутите „войнишки възглавници" на Лечителя, като например тази срещу безсъние.

Босилек, див кестен (цвят), мъжка папрат, хмел (шишарки) по 100 г от всяко, здравец (листа и цвят), жълта комунига, лайка, лавандула, майоран, маточина и миризлива лазаркиня - по 50 г от всяко, общо 750 г билки се слагат във възглавница 30 на 40 сантиметра.

В тази възглавница билките запазват въздействието си за 3-4 Месеца, затова трябва да се сменят след изтичане на този период.

Целесъобразно е в този случай да се сложат 2-3 кестена (плод), както при повечето „видове" войнишки възглавници на Лечителя.

Лечебни са и листата на дивия кестен: счукани или нарязани на ситно, те се използват за компрес върху разширени вени на крайниците. Държат се няколко часа.

Многостранният лечебен ефект на дивия кестен (плод) се проявява и в настойката от него.

Приготвя се по следния начин: 1 супена лъжица ситно нарязани кестени се залива с кипяща вода (500 г) и се оставя да кисне 2 ч. След изстиване се пие по една средна чаша (винена) 4 пъти дневно преди ядене.

Действа общоукрепващо, против главоболие, при безсъние хемороиди, флебити, ревматични оплаквания.

Подобен е ефектът и на отвара от кори. Те се обелват рано напролет от клонки не по-дебели от пръст, нарязват се ситно и се сушат (а при нужда могат да се използват и прясно обелени). Една супена лъжица нарязани кори се вари 10 мин в 1 л вода. Пие се, както е посочено по-горе.

Най-сетне отварата от листа на кестен - една супена лъжица изсушени листа в 1/2 л вода ври 10 мин и се пие по същия начин.

Дата добавления: 2015-06-26