Народна приказка

Ако много искаш нещо, можеш да го имаш

Девет сестри все тъгували, че си нямат брат, и само за това си говорели. Слушала ги майка им, слушала, пак им рекла:

– Като толкова искате да имате брат, идете в гората, нагиздете едно сухо дърво, дано ви заприлича на момък, та да ви мине. Ама първо купете от пазара свила – за коса, бяла питка – за лице, череши – за очи, симиди – за уста, и бисери, та да му ги сложите вместо зъби. Да не забравите да му купите и дрехи, та да го премените.

Купили щерките, каквото майка им заръчала. Отишли в гората и намерили едно право дърво, дебело колкото мъжка снага.

Сложили му свилената коса, бялата питка – за лице, симидите – за уста, бисерите – за зъби. Накрая му сложили черешите за очи и два дебели конеца за вежди. И брат им сякаш прогледнал. Прогледнал, но не продумал. Не продумал и когато го нагизидили и му се радвали в новите дрехи. Не продумал и когато му дали хляб да яде.

Викнали деветте сестри и заплакали толкова силно, че ги чул чак Господ в небето. Бързо пратил два ангела да видят какво става, какъв е този плач там, на земята, в една гора.

Върнали се ангелите и разказали на Господ как деветте сестри, дето тъгували, че си нямат брат, са си направили брат от сухо дърво, как са го пременили и повярвали, че е истински. И затова така плачат, че не иска да яде хляба им и дума да продума.

– Щом толкова много искат брат да имат, духнете му душица в устата! – рекъл Господ.

Ангелите пак полетели към земята. Вдъхнали душа на сухото дърво и то се превърнало в момък. Можел вече хляба да опита. Можел вече дума да продума.

Хванали го сестрите и го отвели при майка си.

Вече вярвали, че ако много искаш нещо, можеш да го имаш.

Елисавета Багряна

Унес

Говори, говори, говори –
аз затварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша…

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат, –
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети
и в нощта, сред безбройни звезди,
Като двойна звезда ще засветим?

– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!

Перевод А. Ахматовой

Забытье

Говори, говори, говори, –
Опускаю ресницы и внемлю:
Гор дымятся внизу алтари,
Вижу смутные море и землю…

Там закат багровеет, горя,
Здесь пожарища, дым и тревога, –
Где нас встретит сегодня заря,
И куда это вьется дорога?

О, туда ль, где мы, полные сил,
Можем словно два пламени, слиться,
И в ночи средь небесных светил,
Как двойная звезда, засветиться?

– Я конца не предвижу пути,
Позови – я согласна идти.

***

Павел Матев

Но още има люлякови нощи.

Невиждащи очи. Притулен час.

И святи заклинания. И прошки.

Безумия от закъсняла страст.

Минути – непонятни и крилати.

Нетърпеливи жестове. Слова,

които те спасяват без остатък

от адски скудоумната мълва.

Какво, че зачестяват рикушети?

За теб летят правдивите крила.

Додето виждаш – все луна ще свети.

Додето чуваш – ще звучи: ”Ела!”

И ето я пределната отплата,

един акорд от сложен послеслов.

И доловили тоя звук сърцата,

умират, разрушени от любов.

Николай Лилиев

Тихият пролетен дъжд

Звънна над моята стряха,

С тихия пролетен дъжд

Колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд

Слуша земята и тръпки,

Тихият пролетен дъжд

Пролетни приказки шепни.

В тихия пролетен дъжд

Сълзи, восторг и уплаха,

В тихия пролетен дъжд

Колко искрици изтляха.

***

Пейо Яворов

Среща

Мене ми е странно – ето те пред мен,

Мене ми е жадно – гледам те пленен,

Мене ми е страшно – дишеш ти за мен,

Мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка – времето лети,

Викнал бих от ужас – ще отминеш ти:

Сън в съня е сбъднат – миг след миг лети,

Няма да се върнат сбъднати мечти.

***

Елисавета Багряна

Първите уроци

Много съм послушна,

Много съм добричка,

много грижи имам –

аз съм ученичка

Първите уроци

виждат ми се тежки –

как да ги науча

без да правя грешки?

***

Между блондинки

– Мила, чу ли, че Дорис се омъжила за ветеринар?

– От война в Ирак ли?

– Не, Мила, човекът просто не яде месо.

Дата добавления: 2014-10-22