Габровски вицове

За габровци

Справка

Пътуване с градския транспорт

Текст за четене

Пътувал ли си скоро с градски транспорт? Аз обичам да пътувам с градския транспорт, да хвана рано сутринта още първия автобус, да седна на последната седалка, най-отзад, и да пътувам, да пътувам от първата спирка до последната, и после отново и отново, и така цял ден… Аз обичам това пътуване, защото само по този начин мога да видя света, в който живея, само така мога да усетя хората, техния, моя и нашия живот, защото именно там – в раздрънкания стар автобус, в нетърпимо шумния трамвай, в безумно движещата се маршрутка и бързащото метро, аз откривам всичко и всички, виждам процесите, проблемите и хората… цялото наше съвременно общество.

Когато пътувам с градския транспорт, забелязвам хиляди неща, които в друга ситуация никога не биха ми направили впечатление. Забелязвам хората, техните различни настроения, техните различни лица. Всички са различни… а единственото нещо, което ги събира, е градският транспорт… и пътуването на живота, може би.

В автобуса можеш да откриеш всякакви образи. Там още при първи зори ще видиш пенсионерките – стари бабки, които обикалят столичните пазари. Там са и учениците на път за училище, и служителите на път за работа. Има и майки с колички, и дядовци с внучета, и скитници, клошари, безделници, пияници. И всички тези хора пътуват заедно, кой с билет, кой гратис. И така всеки ден.

Габровци са едно изключение, те са по-различни от другите. Никой не обича да му се смеят, а габровецът съчинява шеги и анекдоти за себе си. Разсмива другите, а той остава сериозен. Габровци имат големо чувство за хумор.

Когато се присмели на един габровец, че за тях се разказват много анекдоти, той отговорил: «Само за великите хора се разказват анекдоти».

Габровци се гордеят със своя символ – котка с отрязана опашка. За тях разказват, че режат опашките на котките си, за да влизат по-бързо и зиме да не излиза топлината.

Един габровец се качил на покрива на къщата си за да го поправи, защото била се счупила една керамида. По едно време се подхлызнал и взел да пада надолу. Прелитайки обаче до прозореца, той извикал на жена си:

– Жено, днес готви за един по-малко!

***

Един габровец решил да спести пари за преглед и като срещнал доктора на улицата, го попитал: «Докторе, ти какво правиш, като наситнеш?» Докторът, също габровец, отговорил: «Кихам».

***

На една габровска улица плаче малко дете. Един миновач го пита:

– Защо плачеш, момченце?

– Мама ми даде един лев, а аз го загубих.

– Ето ти един лев, недей плака.

Момченцето взема лева и заплаква още по-силно.

– Защо плачеш пак?

– Защото, ако не бях го загубил, сега щях да имам два лева!

***

Габровска кръв

В една болница трябва да се прелее кръв на пострадал чужденец. След преливането болният вече се чувства по-добре и богато въхнаграждава кръводарителя габровец. Налага се второ преливане. Но този път чужденец е твърдо сдържан в отплатата си. След третото преливане той не дава нищо: във вените му вече тече чиста габровска кръв.

***

Един пациент се нуждаел от мозъчна трансплантация, и лекарът казал на семейството му: «Мозъци са много скъпи, и вие ще трябва да поемете всички разноски». – «Добре, колко струва един мозък?» – попитали роднините. «Мъжки мозък – 500 000$, женски – 200 000$», – отвърнал докторът. Някои от по-младите мъже в семейството се направили на шокирани, но всички мъже кивнали в знак на съгласие, мислейки, че разбират правилно. Само дещерята на пациета не била доволна от отговора и попитала: «Защо е тази разлика в заплащане не женския и мъжкия мозък?» – «О, стандартна практика, госпожице, – рекъл докторът. – За женските мозъци се правят отстъпка, защото действително са били използовани».

Дата добавления: 2014-10-22